Угарка
Цигарен дим в косите ми се вплита...
На сиво-синкава мъгла
тютюневия аромат полита
към дъното, в отровена душа...
Горчива, хубава цигара!...
Поредната... И тебе ще стопя!
Но не дима коварно ме отравя,
у мен тъгата ти се разпиля...
Вкусът ти блудкав, неусетен
прелива се с вкуса на самота...
Мълчим, догаряме и двете
в мъгла, тютюн и тишина...
На теб минутите изтичат;
на мен изтича младостта...
Угарка тебе ще наричат,
а мен - изгубена жена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Буба Все права защищены
Да те черпя ли една цигара?... 
