9 июл. 2006 г., 00:00

Уморих се

183 0 36

Уморих се след тебе да тичам,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

до лудост без страх да обичам.

Не губиш за мене ти време -

любовта ми превърна се в бреме.

 

Затова от днес си  нареждам -

към теб с любов да не поглеждам,

да не чакам с трепет всяка ласка,

ще се скрия зад фалшива маска!

Забранявам си глава да свеждам,

с лъжите твои да не се подвеждам

и дори до смърт да те обичам,

забранявам си след теб да тичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се забравя лесно любовта,но казват че времето лекува всяка рана,колкото и голяма да е тя!
  • "Забраних на сърцето си да те обича
    плаках,молих,скитах се къде ли не...
    но не мога и притебе идвам
    връщам се пак да те обичам!"
    Много ми хареса.Поздрави!!!
  • А бе, Светославе как можеш да кажеш на бялото,че е черно.Ти ми се струва че си някав комплексар.На всички хубави стихове пишеш двойки.Нещо не си добе ,наистина!!!само маи на твоите приятели поставяш 6.Много си елементарен ти,а не стиха!!!!БРАВО ,МИМЕ СТРАХОТНО Е6 от мен
  • На Лъки:
    Този път ти не позна-
    виж,че чашата преля!
    Всичко е било лъжа-
    няма как да му простя!
    Благодаря за поздравите!
  • Не се ядосвай,кукличке,всеки си има мнение,а критиката е градивна,както някой беше споменал вече!Аз я приемам!