В бурите
На И и сие...
Очите ми поискаха да избодат,
но спънаха се в непреклонен дух.
И... вежди ми изписаха да бдят
и да ме пазят от охулване и студ.
Какво, че те ме управляваха,
изглеждаха ми много мощни,
какво, че правото ми задушаваха,
телата бяха им и са от КОСТИ,
свикнали да се огъват и омекват
пред силното и властното началство,
когато думите им тъпо секват,
за да изригне яростно нахалство.
Дивете се! Аз няма да се дам,
макар, че ви се иска да ме няма.
Тук, в България ще си стоя и знам,
че утре идвам със развято знаме!
...що съм лудо - лудовало на младите години...
20.06.2002г. - 19.03.2006г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
