В мен вали...
В мен вали
дъжд от спомени,
които падат в душата ми
и се чупят на парчета
като огледало.
Прозрачна съм
в очите ти,
които като езера
безмилостно ме давят.
Потъвам в тях
и губя се.
Аз съм само капка скръб,
почти не дишам и почти съм цяла.
В мен вали
дъжд от спомени,
които раздират душата ми,
а тя лежи на парченца разкъсана
върху паважа
и гасне като цигара,
от която остава само пепелта.
Не говори!
Думите излишни са
и празни.
Не посявай надежда!
Отдавна я няма вярата.
Тръгни си!
След теб остава само
полузатворената врата..
дъжд от спомени,
които падат в душата ми
и се чупят на парчета
като огледало.
Прозрачна съм
в очите ти,
които като езера
безмилостно ме давят.
Потъвам в тях
и губя се.
Аз съм само капка скръб,
почти не дишам и почти съм цяла.
В мен вали
дъжд от спомени,
които раздират душата ми,
а тя лежи на парченца разкъсана
върху паважа
и гасне като цигара,
от която остава само пепелта.
Не говори!
Думите излишни са
и празни.
Не посявай надежда!
Отдавна я няма вярата.
Тръгни си!
След теб остава само
полузатворената врата..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
/6/
