В небесен глад
На завет скрил си вятъра ми днес,
на сянка слънцето ми си отвлякъл...
Но само мислиш, че знаеш какво е в мен
и колко празна днес се чувствам!
Във мене облаци от захарен памук
поглъщат спокойното, утихнало небе
от спрели чувства...
Парченца синьо има в погледа ми скрити,
където и сега мечтите да летят.
Бял лист - откъснат от тетрадката -
за теб съм може би...
А ТЯ е твоят жалък и измислен свят!
И мислиш, че от свободата ме е страх -
та аз се радвам, че във мене не написа нищо!
Очите си в небесен глад осъждам
и търся своя вятър, слънцето си...
Във тях ще вярвам вече, НЕ ВЪВ ТЕБ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Златева Все права защищены
