Вали
Навън вали,
и отново всичко в мен крещи.
Защо отиде си от мене ти?
Защо сърцето ми разби?
Много дъжд днес се изля,
и моето време пропиля.
Отново в мисли пак за теб,
отново в сълзи пак за теб.
Нима бях виновна за това,
че живота тебе изигра?!
Но още мислите за теб,
изгарят моята душа.
Отново пак стоя сама,
и се обвинявам за това.
Че нашата раздяла беше грешка,
и че чувствата ни бяха бреме тежко.
Навън гърми,трещи.
И мъката по тебе съживи.
Кога ли всичко ще премине?
Може би ,
когато времето утихне.
Сама стоя си в нощта,
и мисля пак за любовта.
Дано да дойде пак при мене тя,
дано този път го понеса.
Не мога просто ей,така,
да забравя теб и любовта.
Защото малко си ми дал,
и дано да си разбрал.
Че обичах те аз,
и че всичко между нас помня до сега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Папазова Все права защищены
