ВЧЕРА

Денят, преди да дойде днес, изпитах нещо странно.Затворих очи и сякаш всичко около мен потъна в безкрайна тъмнина.Не виждах нищо!Само чувствах!Вървях напред!Исках да стигна до там, откъдето  никой не се е връщал.Исках да забравя и да спре да ме боли.Исках сълзите ми да спрат,да спре голямата тъга по онова, което  оцених, чак когато загубих.Вървях и чувствах!Чувствах и умирах!Бавно, но забравях за мъката, а сърцето ми ставаше все по-студено.Умирах, а нямаше кой  да ме спре.Изведнъж някой силно извика:<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

  -Недей!Недей!Прощавам ти!

Обърнах се, за да видя кои искаше да ме спре.Там седеше ти,но беше твърде късно!...