Вино от счупена амфора
Приличаш на амфора,
обич моя -
от гръцките острови бели.
Тънко кръстче, богиньо,
като дим над водата
се стели.
Тези нежни извивки
на бедрата ти
опияняват.
Като чаша със вино
във кръвта ми
съсиреци правят.
И е трудно да дишам,
когато със страст
ме погледнеш,
с тези черни очи-
тези Родоски
дръзки маслини.
Приличаш на амфора,
обич моя,
пълна с нега
и сладка магия.
Пред краката ти
лягат
моите мисли
и чувства.
Не крия,
че събуждаш във мене
мойта същност -
езическа, дива
и да плача с глас
искам.
Със дъха ти
и с теб
да се сливам.
Ти си моята амфора,
моята нежна богиня.
Любовта ми е вино.
В теб догоре я вливам,
а после, без свяст
я изпивам.
От такова пиянство
не бих се отказал
до гроба.
Ще се моля за тебе.
Ще те искам
и прося от Бога.
Приличаш на амфора,
обич моя
и съм лудо щастлив,
че те има.
Остани си такава!
Цял живот искам
само от тебе
да пия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геолина Стефанова Все права защищены
