Виртуални мигове
Откъснати мигове в тъгата родени,
неписани стихове от злъч уморени.
Думи изречени нейде в забрава,
в минути далечни сега се явяват
и нещо във нас за миг се променя.
Въздишам без глас и ти също по мене.
С треперещи пръсти и нещо в сърцето,
в клавишите гъсти се целим нелепо
и думи нареждаме в стъпки и рими,
вън не поглеждаме там сме раними.
В очакване времето някак минава,
захвърлили бремета все сме тъдява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
