Вместо сбогом
Щастлива съм сега -
преживях тази драма,
но защо мълчим -
нима и приятелството ни го няма?
Не, не си отивай - аз няма да остана,
сама реших така и този път не ще се спра!
Знам, че днес сме чужди
и вече празни са сърцата -
за минали заблуди няма да тъжа.
Напред един без друг с теб ще продължим -
аз и той, ти и тя, до края ще вървим.
Но не искам, щом се срещнем,
глава да извъртим,
а ръцете да си стиснем
и да се поздравим!
преживях тази драма,
но защо мълчим -
нима и приятелството ни го няма?
Не, не си отивай - аз няма да остана,
сама реших така и този път не ще се спра!
Знам, че днес сме чужди
и вече празни са сърцата -
за минали заблуди няма да тъжа.
Напред един без друг с теб ще продължим -
аз и той, ти и тя, до края ще вървим.
Но не искам, щом се срещнем,
глава да извъртим,
а ръцете да си стиснем
и да се поздравим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Божкова Все права защищены
Разплака ме! Първата ми любов трябва да прочете това, защото аз исках да кажа същото, но не можах да го изразя по този начин! 66++
6
