15 мар. 2005 г., 14:18

Водопадът на живота

139 0 8
Когато слънцето се ражда
и в гората бродя сам,
кога луната поглед не отмята
от стъпките ми блудни,
тогава ходя – знам.

Песни птичи ме обливат,
зверовете диви бродят с мен,
а цветята – слънцето откриват.
Светът е толкова зелен!

Тогава дишам и вода ще пия,
лицето си със слънцето ще мия
и зад луната ще се скрия.
Лист дървесен ще си взема,
живот от него ще приема.

Водопада на живота ще открия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии