Време, пространство и нищо

Часовникът тик-така
някак си зловещо.
Влюбено изчаква -
да се обвърже с нещо.

Уви! Самотен
той никога не спира.
Единствено пространството
сякаш го разбира.

Растяха заедно
без да се родят
и нямат намерение
да се разделят.

Около тях въртят се
богове, живот, планети,
но единственото нищо
неподвластно е на тях.

Това, което можем
е трудно да направим.
Мозъкът ни жалък,
от нищото - ограничен.

Нощта пак настъпва
със своите звезди,
но нищото не трябва
да ни навреди.