ВРЕМЕТО ЛИ МИ ИЗТИЧА
Времето ли ми изтича
или просто остарях?
A една сълза се стича
покорила моя смях.
Радостта ми днес е болка,
гние в мраморния град.
И се питам още колко,
ще живея в спомени, назад.
Бръчките сега говорят
с побелелите коси.
Аз изобщо с тях не споря,
зная как живях преди.
Зная и листата капят,
но цъфтят на пролет пак,
а годините ме мамят
с безвъзвратния си бяг.
Чашите са пресушени,
пити някога със страст,
а ръцете уморени,
чакат сетния си час.
И потъвам ненадейно
в черен свят от слепота,
да се слея постепенно
с траурната гробна тишина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
