Вяра имай, друже!
Когато си до шията затънал в кал
и безсилен, дъх не можеш да поемеш.
Когато някой "свой" те е предал
и ти скован от болка, тихо стенеш.
Когато щедро ти душата си раздал,
а сблъскал си се с нечие бездушие,
когато мислиш, че животът те е изиграл...
Недей унива! Вяра имай, друже!
Вдигни глава и продължи напред,
дори наоколо да виждаш само мрак,
преминеш ли през тъмния тунел,
във края светлина ще зърнеш пак.
Не винаги ще има бляскав фар
да осветява пътя ти в тъмата,
не винаги ще хвърляш силен зар -
такава е, приятелю, играта...
Ти можеш! Вярвам в тебе, Друже!
На ударите знам, ще устоиш.
На друг ако не си, на мен си нужен...
от твойта болка знай и мен боли.
и безсилен, дъх не можеш да поемеш.
Когато някой "свой" те е предал
и ти скован от болка, тихо стенеш.
Когато щедро ти душата си раздал,
а сблъскал си се с нечие бездушие,
когато мислиш, че животът те е изиграл...
Недей унива! Вяра имай, друже!
Вдигни глава и продължи напред,
дори наоколо да виждаш само мрак,
преминеш ли през тъмния тунел,
във края светлина ще зърнеш пак.
Не винаги ще има бляскав фар
да осветява пътя ти в тъмата,
не винаги ще хвърляш силен зар -
такава е, приятелю, играта...
Ти можеш! Вярвам в тебе, Друже!
На ударите знам, ще устоиш.
На друг ако не си, на мен си нужен...
от твойта болка знай и мен боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Иванова Все права защищены
