22 мар. 2006 г., 10:45

Възхвала

91 0 8
Светът се е нагледал знам на ромнатици
на бляскави мадами и критици,
но също знам че има хора,
За които страната е опора.
Време беше да помисля,
за своята страна велика
стига писна ми любов такава
България е вече моята реликва.
Нима проливаме сълзи за този
които гръб ще ни обърне някой ден
а не за наща майка свята,
страната моя - най красива на земята
Нима ще помним вечно нечии очи
или нечии сълзи отровни
Нима ще бъдем вечно верни,
не,само в дните ни съдбовни.
Моята страна е свята
Защото знам че на земята
само тя знае как се чуствам аз
и защо умирам за следващия ден на мъка.
Чуй ме цвете мое осланено
чуй ме свят на помени и сиротии вeковни..
Аз винаги ще те обичам така
както ти никога...Съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стелиян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии