XII/1087
XII/1087
Безлюдните улици шепнат ми<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
със стъпки на късен самотник,
понесъл светилник във шепите,
на плещите - кръст доживотен...
Среднощнште улици тихи са -
далечен часовник тик-така...
Момиче сънува във стихове,
как някой в съня си я чака...
Измитите улици, блеснали
под бледите нощни фенери,
асфалтово пусти, невесели,
навяват ми спомен от вчера...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Кацаров Все права защищены
