Яворе, яворе...
Развълнуван е старият явор - шуми,
с неродените песни на Петрич.
Чувам - нечия обич в листата звъни,
навярно на глас неизречена...
" Яворе, яворе бил ли си влюбен?
Знаеш ли, яворе, как я обичам?
Дълго търсих в очите на лятото
топлия поглед на нежно момиче.
Яворе, яворе, ще скрия при теб любовта,
ако дойде след мен, закъняла,
ти кажи й, че чаках... Нека твойте листа
вместо моята длан я погалят..."
..." Заречен, от обич, да чакаш момиче
дето носи в очите си лятото,
да й кажеш, че някъде, някой обича я...
Яворе, яворе мен ли очакваш?..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
