1 июл. 2006 г., 21:24

Юлско утро

174 0 32
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

С този стих протягам ръка към вас, като към хоризонт, в който се събират душите ни.

 

 

Джулай Морнинг

 

Прорез в нощта като белег в небето

живота пробужда със изгрева златен

и  верно,  спокойно ме чака морето

във края на цяла година обрати.

Реални във тихата лунна пътека

по пясъка бродят замечтани души,

кришнари разхождащи пъстрите дрехи

и  звук на китари разпускащ коси.

Във каменни плочи ръбът спира рязко,

водата пробягва със мокри следи -

брегът е суров – за вълните е тясно

....а юлското утро в морето блести.

Тихо нощта се оттегля самотна -

пейзажа изпъстрят  червени скали,

пленително изгрева хвърлил е котва

за цяла година разпръснал мечти.

 

 

Моля, не поставяйте оценки – това е поздрав!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Танита Все права защищены

Комментарии

Комментарии