25 авг. 2005 г., 13:54

За Насилието и Принудата

133 0 16

Лед.Безкраен сънувам се вие
Път сред пустиня от сняг.
Облизвам си пръстите
сини са измръзнали в кристалния ден.
Белотата безмилостно блести
в очите ми изгаря.

Трябва да бързам,мразя
да бързам,а ме гонят
хиляди нощи и стотици дни
изпълнени от синия лед.
Сънувам обръщам се.Той
тича все още,по-силно
към мен,към тяло натежало
от проклета умора.Филмова лента.
Отчаяна мисля ще падна
ето на тази бабуна.Пророк.
Минавам!Подметките са ми верни.
Врагът пада.Сърцето отчаяно
бликва.Може би...
Ще се скрия зад онзи хълм пухкава пряспа.
Преследвачът е станал и дебнал.Кошута
излизам,промъквам се.Няма.Хвана ме.Прегръдка от лед.

Лед.Безкраен в мен виждам приплъзва.
Изгорените ледени пръсти плахо пипат
лицето замръзнало.Вцепенено е
чистото в мен омърляно
в кишата на пътя.
Ще погина.Но преди да погина ще
продължа.Макар и вцепенена в леда

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ти е харесало моето стихотворение.И твоето ми харесва,но честно казано ме побиват тръпки. За някои това е познато чувство и на никой никога не му го пожелавам.
  • Невероятно!
  • Дано на никой не се случва.
    Силно стихотворение! Поздрав - 6
  • Ами и аз не съм го преживяла,но съм говорила с момичета от Анимус,насилени да проституират.Най ме шокира историята на едно момиче което се прибирало по здрачаване през Борисовата градина и го изнасилили.А то живее в чужбина и било на гости на баба си.Много,много кофти.
  • Това створение посвещавам на всички, преживяли насилие. Вцепенението което описвам е характерно за това което жената/момичето ипитва след изнасилване.