За теб
Нарисувах синьо-като твоите очи и добавих розово-като моите мечти, но забравих черното-като болката сега, която пак измъчва моята душа. И протегнах длан да те докосна мислено поне, но ти изчезна някъде- дори и аз не знам къде. Може би си тук до мен- сред морето от мечти, а може би си там-далеч, в свят изпълнен със лъжи. И затварям аз очи при теб да долетя, но някой май отрязал е моите крила. И оставам тук сама- сред мрака на нощта, в очите ми сълза блести сред самота! |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Иванова Все права защищены
