15 мая 2005 г., 15:50

За теб

197 0 4
  • Стоя във мрака аз сама  и ме подтиска тишината, не зная как да се реша да я прогоня с тъмнината.
    А може би ти знаеш как, мой рицарю далечен, аз чакам те да дойдеш пак, мигът да стане вечен.
    Но ти не идваш, мили мой, аз плача и ридая: "Сега къде се скита той, ще дойде ли,не зная."
    И пак съм в мрака аз сама, навред е тишината. Ще мога ли да издържа бремето на самотата?






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цецка Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво това стихотворение е много хубаво. Дано да си го написала с чувство, защото знам какво е да си влюбен и никой да не идва. Поздрави!!!6
  • Много интересен дизайн...
    Сам по себе си-безмислен, но...Читателят се пита под чертите и над тях, дали има стих.
    А стихът ти е слаб.
    Двойката е от мен.
  • Браво това стихотворение е много хубаво. Дано да си го написала с чувство, защото знам какво е да си влюбен и никой да не идва. Поздрави!!!6
  • Много интересен дизайн...
    Сам по себе си-безмислен, но...Читателят се пита под чертите и над тях, дали има стих.
    А стихът ти е слаб.
    Двойката е от мен.