Зад гаричката се разхождат патки...
Зад гаричката се разхождат патки...
И няколко коли в поляната, деца играят
край къщите...Мучи и крава.
Перонът е препълнен със торби и хора.
Полегнали, с изплезени езици
две кучета се зъбят...Сякаш
нищо, никога не се променя...
Остава близо час до влака...Баби
задъхано преместват дрипави дисаги,
а старците повдигат си ръката
и важно викат:”...Рано още!”
Мирише и на прахоляк, на релси.
Както впрочем, е на всяка малка гара.
Мухи и цигани, ръждясал мотокарът
подпира примирено, две торби с картофи.
Да вляза в кръчмата- ще се напия!
Какво пък?- времето минава!
Поръчах си, а пийнали очите,
на клиентите оглеждаха лулата:
“...Такива са софиянците-лекета!”
...От всяка маса лъхаше мастика...
А знаете ли- на гарата, в клозета,
какво видях?...На пиронче, на стената
изрезки, някакви от вестник...
И в равните, изрязани парчета
-свой стих!- останал на половина...
Ще се облекчава някой, после ще посегне...
И в дупката ще падне и стихът ми.
Ще дойде влакът, всички ще се качват...
А този вестник-там ще си остане.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
05.10.2005 г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
хубаво!