Заедно, когато...
Твоята и моята душа
живеят в една гора.
И си играят, и се смеят,
и си говорят, и си пеят,
и са щастливи, че са там
заедно, без капка свян.
Събличат се и се поглеждат
и никога очи не свеждат.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Познават се, като че отдавна
и всяка чувства себе си равна.
Еднакво силни и смели,
но по различен път поели.
Тичат подир мечтите
и искат да докоснат звездите.
Без следа от умора и страх
се изправят след падение и крах.
А когато ги обземе скръб,
се срещат пак под онзи дъб
И там се прегръщат изморени,
малко тъжни и обезверени.
Притискат се и се целуват
и миг след миг се редуват.
Пускат се обновени,
една на друга сили влели.
Сбогуват се нежно и пак тръгват.
Път има трябва да бързат.
Но знаят, че когато отмалеят,
гората ги очаква пак да се слеят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Все права защищены
