Загуба
Презрение и болка ме изгарят,
щом мисълта за теб нахлуе.
Целувките му нежни само ме избавят
от досадата на съществуването твое.
И погледът, изпълнен с възмущение
не трогва никак твоето сърце.
А как мечтала съм за твойто умиление,
влагайки от своето парченце по парче.
Загубих част от свойта свобода
в безсмислие спасение да търся.
Погубва ме нерядко гордостта,
която тайно винаги аз нося.
Но боря се със тази болка стара
и с друг сега създавам красота.
Не искам повече от твоята отвара,
която ми отне от смелостта.
щом мисълта за теб нахлуе.
Целувките му нежни само ме избавят
от досадата на съществуването твое.
И погледът, изпълнен с възмущение
не трогва никак твоето сърце.
А как мечтала съм за твойто умиление,
влагайки от своето парченце по парче.
Загубих част от свойта свобода
в безсмислие спасение да търся.
Погубва ме нерядко гордостта,
която тайно винаги аз нося.
Но боря се със тази болка стара
и с друг сега създавам красота.
Не искам повече от твоята отвара,
която ми отне от смелостта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Генова Все права защищены
