Закъсняла любов
Дълго търсех те,моя любов
и жадувах във своята младост
да се сгуша под твоя покров
да отпия от твоята сладост.
Беше семе в душата посято,
напоих те със много сълзи.
Ти разцъфна –красива и бяла
с аромат на копнеж и мечти.
Докосна ме,както късното лято
гали мрачните есенни дни
и запали искрица,която
закачливо в очите гори.
Ти любов ме обсеби до лудост.
Чувства над разума взеха превес.
Докосна в мен дълго забравена струна-
Как без теб съм живяла до днес?
и жадувах във своята младост
да се сгуша под твоя покров
да отпия от твоята сладост.
Беше семе в душата посято,
напоих те със много сълзи.
Ти разцъфна –красива и бяла
с аромат на копнеж и мечти.
Докосна ме,както късното лято
гали мрачните есенни дни
и запали искрица,която
закачливо в очите гори.
Ти любов ме обсеби до лудост.
Чувства над разума взеха превес.
Докосна в мен дълго забравена струна-
Как без теб съм живяла до днес?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Иванова Все права защищены
