Залепен на скалата-отсреща...
Залепен на скалата-отсреща
сив гущер неподвижно ме гледа.
Само той се радва на дивата жега.
Причерня ми...а и облаче няма.
Къде ли съм тръгнал?...С това напукано тяло
ще се разсипя на парчета по пътя.
Или ще потъна дълбоко в миража
от маранята виждам сини морета.
Знам аз...Точно затова съм и тръгнал!
Под оксижена на слънцето-стопено небето
още миг ще бълбука, и отгоре ще ливне
-горящо, пламтящо, дъхтящо-над мене.
И така нека бъде! От кипящата лава
в миг ще се превърна във вкаменена отливка.
И когато минават разни безпътни по пътя
ще се питат какъв е този паметник тука.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
31.07.2005 г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
