Запази ме...
Липсваш ми, преди още да съм те изгубила...
Раздялата ще дойде един тъжен ден и ще завали...
Ще те помоля - запази ме в спомена,
и го приюти в някое ъгълче на сърцето си.
Запази ме, както аз трепетно те пазя...
в бистрия ручей, в кристална сълза...
в огнената прегръдка на залеза...
Раздялата ще пръсне сърцето ми на хиляди късчета,
жадуващо за твоето - Ела!...
И само отворените ти обятия в самотната нощ
ще са силни да го съберат отново...
Ще го съберат...
от росата по младите клонки през пролетта,
от песента на славея като бавен валс, изтръгваща душата ти,
от стих, звучащ в тишината,
от лекия бриз и разбиващите се морски вълни...
от лунна светлина меко огряваща пътеката към теб иззад завесата...
Ще го възкресиш с твоите устни,
ще ме запалиш с горещите длани,
ще ме изпепелиш в сърцето си...
А после ще си тръгнеш на пръсти от мен,
така тихо и неузнаваемо,
както се прокрадна в душата ми,
но запази ме за някой друг живот
във вечността...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
