Заради нея
Излизаш ти в нощта,
и знам къде отиваш с роза в ръка.
При нея,нали?
При онази,която от мен те отдели.
Трудно ми е да го призная,
но виждам вече на връзката ни края.
И болката е силна,
толкова,че дори ставам инфантилна.
Ала какво да сторя,кажи,
не мога да върна тръпката или чувствата ти.
Липсваш ми,
липсва ми обичта и нежността ти,липсваш ми ти.
Копнея по изгубените дни,
копнея всичко да бъде като преди.
Ала знам смисъл няма.
Затворен е на любовта эа мене храма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ади Василиева Все права защищены
Обаче е гадно когато отношенията ти с някой са прекрасни и изведнъж се появява трети,който ги разваля.
