Зависими
Уморени мисли, уморени думи
галеха въздуха и заспиваха в нас.
Уморената стая не потръпваше,
не разбираше вълните на тревожния глас.
А аз подреждах спомените в съзнанието си,
подреждах чувствата, търсех мястото на свободата в мен.
А ти не беше, този, който беше вчера
и друг ще бъдеш всеки следващ ден.
И виждах толкова празни места във душата си
и толкова много от теб пазех там,
а умората някак променяше
начина, по който ти си сам.
Брояхме въздишките,брояхме страховете си,
но знаехме,че сме зависими един от друг.
Знаехме,че липсата на истини
ни кара да останем тук.
Тази умора от другите,
тази умора от техните думи, тяхната драма,
тя ни кара да заспиваме безмълвни,
безмълвни... но двама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Попова Все права защищены
