Завръщане в бъдещето

Завръщането не е никак леко. Не съм това, което бях преди. Животът ми – разклонена пътека, с разпръснати по нея страх и смях. Но имам шанса - ето - мога, а пътят ми дотам е много къс. Ще се опитам да си върна времето - и ще се върна у дома за първи път. Ще се огледам в себе си и пак ще забележа, как в миналото бях засмяна вечно, вечно свежа. А днес от скрити сълзи ме боли отвътре. И сред тълпа съм, но съвсем сама, дори сама не мога да се разбера. И маха ми от миналото със закачка момичето, което бях тогава аз. Но днес е друго, вече сме големи - и бръчки строги през челата ни минават. Мечтите си наричаме химери - и в дните нито лед смразяващ, нито пламък... Умората за мен е близка само, не знам защо не спира да вали навън. И мракът в мене страшно се сгъстява. И лошите моменти цяло стават. Но аз ще се завърна там оттатък - за миналото си ще поскърбя. Ще бъда себе си в момент безумно кратък. Лъжите ще превърна в стар, кошмарен сън. Ще се опитам да открия себе си, да стана пак наивна, но добра. Ще бъде ден, във който ще се спра И ще се питам: Дали предадох аз детето, което в миналото бях. Но днес съм друга, вече съм различна, но май не съм доволна от това. Не знам коя съм и се питам - Какво очаквам, търся, искам… По улиците тихи на разходка ще поговоря с миналите дни. Ще тръгна пак към бъдещето без посока И ще оставя в мене горест да гори .