Зимни пътища

Зимни пътища Пътища,пътеки,бродове незнайни и стоят от веки с купищата тайни. Тъпчем ние двама в зимната тъга и опитваме се да разкрием любовната лъжа. Колко пъти по този път вървели сме, но никога до тук той отвеждал ни е. Пътищата кални са с ледена покривка, а душите болни са със замръзнала усмивка. Вали,тихо се сипе белият сняг. Плач силен и мрачен е,чува се бяг. Вятърът вие и кърши клони, лъжата ти отдавна чувствата прогони. Тиха е,тиха е зимната вечер, зимната вечер във наш'та душа. Изгубила вече любов и надежда май по-добре е да бъда сама.