знаеш ли?
знаеш ли защо вали?
знаеш ли защо цветята вехнат?
знаеш ли защо звездите липсват?
знаеш ли защо вятърът е топъл?
знаеш ли защо морето е студено?
знаеш ли защо лятото скърби?
вали защото небето тъгува
тъгува по любовта ни
любовта ни която пътува
чрез мечти и надежди
надежди за нашите срещи
цветята вехнат защото
в градината на самотата
с тъга ги поливам
със сълзите които сама събирам
и заради тебе проливам
звездите ги няма защото падат
със всяко мое отправено желание
със всяка изречена на глас мечта
да почувствам твоето тяло
докосване, глас, целувка... любовта
вятърът е топъл защото пожелах
с топлината на сърцето ти да ме докосваш
с топлината на устните си да ме целуваш
с топлината на любовта ти да ме прегръщаш
въпреки че не си до мен.. всеки ден...
морето е студено защото се пълни от моите сълзи
защото реката която се влива във него
извира от душата на любов неизживяна
и все пак живее и тлее
в погълнато от скръб сърце
а лятото...
то просто тъгува
защото любовта ни
е хем споделена
хем не е..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Стоянова Все права защищены
