ЗОВ
ЗОВ
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Усмивката ми снощи се разплака
В целувката на вятъра се скри.
Умираща ,самотна плаха
При теб тя търсеше любовните искри
Намерих те възкръсна от безкрая
Открих със теб дори и любовта!!
Забравих аз реалността каква е
Усмивката ми с тебе полетя!!!
Небето вместо мен заплака
Луната се усмихна във нощта
Съня ми плах отново теб дочака
Брега за нас бе пристан и мечта..!
Откривах те през нощите студени
Събирах в шепи капките любов
Очите ми отново просълзени
За твоята целувка – те са зов!!
19.10.2005г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АНИ Все права защищены
