Поэзия - любовная лирика, белые стихи, хайку, стихи для детей

Там горе, на хълма 🇧🇬

Качвала ли си се там горе, на хълма,
когато чувстваш се сама?
Там в мисли болката потъва,
както огън във вода!
Аз открих приятел там, ...

hell_angel

Поэзия

2005-09-23T15:13:41+03:00 143

С надежда за нова истина 🇧🇬

С надежда за нова истина
Далеч в прегръдката на края и началото,
усетих, че душата ми политва.
Напуснала ме и отдавна мен забравила,
продишала е днес във нова истина. ...

galentina

Поэзия

2005-09-23T12:32:43+03:00 154 8

Мечти и реалност 🇧🇬

Мечти, копнежи и терзания
преплитат се и се роят,
животът - нелеко изпитание,
върви по своя неутъпкан път.
Мечтите раждат се, нерядко гаснат, ...

Fabiana

Поэзия

2005-09-23T11:57:27+03:00 158 6

Черна роза 🇧🇬

Честитки на патерици, бисквитки и катерици
пропилян живот, черното е на ход!
Тъга в очите, усмивки през сълзите.
Аз и вечността, ти и гордостта!
Път безкраен, човек отчаян. ...

rex007

Поэзия

2005-09-23T10:12:37+03:00 169

Метаморфоза 🇧🇬

МЕТАМОРФОЗА
Мечтата срещнала веднъж реалността,
погледнала я и попитала с почуда:
– Защо, любезна, си помръкнала така?
Преди сияйна бе, красива, просто друга... ...

Svetozar

Поэзия

2005-09-23T10:01:23+03:00 248 16

Бикоборецът 🇧🇬

Той е от Андалусия.
Хосе Сантяго Рамирес.
Носи ботуши.
И черна шапка.
Бикоборецът няма любима. ...

dara33

Поэзия

2005-09-23T09:46:49+03:00 102 8

Има те 🇧🇬

Има те! Тук си! Как да ти се наситя? Крада с хитрост - само мигове - сухи трохи, вместо цяла филия. Пречупват ме хорските приказки... Топла медена питка съм - раздавам се... Нека са сити поне хората.

Krasita

Поэзия

2005-09-23T09:32:27+03:00 197 4

Мое стихче есенно 🇧🇬

Есента помаха със ръка на лятото,
леко му намигна, свирна със уста,
сложи си кокетно короната, златото,
и с лятото тръгна, ръка за ръка.
Тичаха в полето, в китните градини, ...

Катя

Поэзия

2005-09-22T22:57:12+03:00 171 12

Безкрайните пътеки на живота 🇧🇬

По празни пътеки вървя и не спирам,
любовта отдавна покрита е с прах, но още боли!
Лутам се, падам и ставам, завивам,
а пътят зад мен някой бавно руши.
Не мога да спра и не искам да спирам! ...

samira

Поэзия

2005-09-22T22:26:37+03:00 153 2

Край латерната 🇧🇬

Край латерната И пак вали, и пак тъга обгръща улици, кина, площади. Войник се скита из града и гледа мрачно всички сгради. Застава гърбом на портала край казармената стена и чака отново да чуе сигнала на свойта любима жена. Но латерната отвън немее, и сигналът все го няма. А небето се въси, чернее и ...

Vintersorg

Поэзия

2005-09-22T16:14:08+03:00 125

Достатъчно 🇧🇬

Не вярваме в "светлото бъдеще".
Миналото зачертахме изцяло.
И от политическите безумия
боли ни и душата,и тялото.
Хапем устни пред беемветата ...

zara

Поэзия

2005-09-22T16:10:32+03:00 145 14

Душа на птица 🇧🇬

Не ме обсебвай!
Нека да съм вятър,
издул платната в мачтите
на кея.
Или проливен дъжд, ...

zara

Поэзия

2005-09-22T16:09:39+03:00 138 8

Знаех 🇧🇬

Знаех, че ще дойдеш.
Сърцето ми подсказа да те чакам.
В момента едно "Здравей" пътува от теб към мен.
Докато стигне, очите са си споделили хиляди подлудяващи неща.
Ръцете вече са открили най-болните места ...

SugarBabe

Поэзия

2005-09-22T16:08:36+03:00 151 2

Pевнуваш... 🇧🇬

Аз не искам да страдаш по мен.
Аз съм тази, която винаги страда.
Не е нужно и да мислиш за мен,
аз нали те мисля - от изгрев до залез.
Не очаквам да ми пишеш стихове, ...

SugarBabe

Поэзия

2005-09-22T16:07:56+03:00 135 4

Разкъсваш... 🇧🇬

Разкъсваш душата ми с ръцете си силни.
Разкъсваш, разкъсваш без жал,
без да трепне мускулче по лицето ти,
без да търкулнеш сълза по бузата си
и да я загубиш в едва наболата брада. ...

SugarBabe

Поэзия

2005-09-22T16:07:19+03:00 127

Безопасност 🇧🇬

Днес разлудува се
мъжкият вятър,
дамите включи
във своя театър.
Топ-демонстрация ...

Svetlozavar

Поэзия

2005-09-22T16:06:49+03:00 112 2

* * * 🇧🇬

Кървят ли розите?
Тъй притеснено аленеят...
Тяхното послание
така и не докосва
прокиснало сърце ...

Svetlozavar

Поэзия

2005-09-22T16:04:56+03:00 90

Пляс,пляс,надеждите 🇧🇬

Нямам повече пари,
а ми се пие още...
Попрехвърлил съм,нали?
Но вън такава нощ е...
Знам,"утре" недошло ...

Svetlozavar

Поэзия

2005-09-22T16:04:13+03:00 105 8

Сигнали 🇧🇬

Кола.Пари.
Любовник.
Екскурзия.
Хотел,
през всеки вторник. ...

Svetlozavar

Поэзия

2005-09-22T11:18:43+03:00 93

Да им завиждам ли 🇧🇬

Скитам се безцелно из града,
витрините ме отразяват,
поглеждам скришом как вървя,
забързани коли ме отминават.
Край мене крачат хорските лица ...

Fabiana

Поэзия

2005-09-22T11:18:15+03:00 128 4

Море и мъка 🇧🇬

Нарисуван, без душа, фарът проблясва мимолетно, изграден от времето от нужда, дни попива безконечно! За пореден път пред теб заставам, обречений на вечна самота, докосвам те от разстояние, но усещам болката от миналите времена! Братко, синя ивица безкрай, дошъл съм пак със свойта мъка, защото когато ...

hell_angel

Поэзия

2005-09-22T02:13:56+03:00 167 6

Есенно 🇧🇬

Стоманата на вятъра е сивощърба -
тревите помирява със земята,
ала кълвач-ковач не бърза
спокойно клепе му косата.
Сеното благосклонно ще нахрани ...

daik

Поэзия

2005-09-21T20:36:36+03:00 229 10

Нощни пеперуди 🇧🇬

Акорди треперят
по кожата на луната
настръхва сиянието
по струните на китарата
танцуват ...

sinner

Поэзия

2005-09-21T20:35:56+03:00 181 16

Ела във Варна! 🇧🇬

Ела във Варна! Не завиждай, че морето ми се усмихва! Ела, ще се усмихне и на теб! Ела във Варна! Морето жадува твоите стъпки, морето копнее да го дариш със поглед замечтан, отронен от уморените очи. Ела във Варна! Най-нежно е морето вечер, когато притихва и гали пясъка със сини вълни… Ела при мен въ ...

SugarBabe

Поэзия

2005-09-21T20:25:11+03:00 104

Убийцата 🇧🇬

Когато си тъжен, идваш при мен. Аз съм тази, която убива тъгата. Всяка среща е едно брутално убийство. Слагам ръкавици, за да няма отпечатъци, зареждам пистолета със сребърен куршум - почти като за Дракула, обличам се секси... и съм готова да убивам. Въоръжена и опасна! А в сърцето си нося нежност з ...

SugarBabe

Поэзия

2005-09-21T20:24:46+03:00 107 2

Липсваш ми нощем! 🇧🇬

И тази вечер май не можеш да заспиш, делят ни километри самота. Очи си втренчил в булеварда сив и всички свои мисли на адреса ми си пратил. И утре сутрин ще пристигне бял пакет, прегърнат от червена панделка, (нали червеното е знак за страст), а вътре ще се блъскат твоите мисли уморени, в пакета бял ...

SugarBabe

Поэзия

2005-09-21T20:24:30+03:00 180 2

* * * 🇧🇬

Нощта тежи ми със свойта тъмнина. Сърцето боли ме - пак съм сама. Музиката гали ушите ми, цигарата дими пред очите ми. Нищо не помага - аз седя и тъжа. Искам го при мене - него, Мъжа, но него го няма, всичко е лъжа! Искам да хване ръцете ми, да погали косите ми, да ме целуне по устните - така ще ми ...

Sussy

Поэзия

2005-09-21T20:24:09+03:00 103

Народ 🇧🇬

Народ!
Тъй устремен към смъртта.
С тежка съдба в ръка.
На живота си край да постави.
Фортуна я няма за помощ. ...

ivoem

Поэзия

2005-09-21T20:21:11+03:00 136 10

Едно! 🇧🇬

Красива естествена сила най-сладкото цвете разцъфна за мен ерогенните зони са в душата а също Слънцето Небето Звездите Луната Любовта ни е цели тела в Едно!

zingy

Поэзия

2005-09-21T20:20:14+03:00 112

музика 🇧🇬

Моите вени са моите струни
по които тече
музиката на моето ежедневие.
Между страстно кресчендо
и минорен акорд ...

svetli4ka

Поэзия

2005-09-21T11:53:22+03:00 132 2

Защо? 🇧🇬

Беше зима навънка, валеше,
с този истински ангелски цвят,
над града той тихо се сипеше,
вълшебният нежен бял сняг.
Беше зима, а той си валеше ...

simoncheto`

Поэзия

2005-09-21T00:54:00+03:00 163 2

Една любов сърцето подминава 🇧🇬

Една любов сърцето подминава.
С една любов угасват хиляди мечти.
Е,и?Нали животът си върви и продължава,
а пред сърцето се отварят надежди нови и врати.
Усмихни се!Какво от туй,че няма вече, ...

byboJle4e`f

Поэзия

2005-09-20T22:25:17+03:00 190 4

* * * 🇧🇬

Задавям се от ласкави сравнения А моята любима лед дъхти Косите са и режещи косачки Очите и – замръзнали звезди Възходът ми е станал на падение И мисли ме спохождат за едни предачки Със звънките и алчни имена – Клото, Лахезис и Атропос.

laer

Поэзия

2005-09-20T22:17:10+03:00 138 2

* * * 🇧🇬

Като фигурки от шах се носим по живота И не знаем – черно или бяло е полето на което предстои да стъпим подир миг и кое говори в нас – старецът или детето и в шепот ли ще изкрещим или във вик. Кои сме ние, коя е ръката, каква е играта!?

laer

Поэзия

2005-09-20T22:16:47+03:00 130

Дали 🇧🇬

Дали ако счупя
уплахата в златното "да",
по-сигурен
ти ще направиш
за мен този полет? ...

Dimi

Поэзия

2005-09-20T22:16:14+03:00 170 22

Не ми се сърди! 🇧🇬

Ако някой ден погледнеш в очите ми
и разбереш, че съм плакала за теб,
не ми се сърди!
Не можах да спра навреме сърцето си,
не успях да му заповядам: "Не го обичай!". ...

SugarBabe

Поэзия

2005-09-20T22:07:34+03:00 145

Не ми се сърди! 🇧🇬

Ако някой ден погледнеш в очите ми
и разбереш, че съм плакала за теб,
не ми се сърди!
Не можах да спра навреме сърцето си,
не успях да му заповядам: "Не го обичай!". ...

SugarBabe

Поэзия

2005-09-20T22:05:37+03:00 150 8

За нея 🇧🇬

И ето втори ден отмина
откак съм тук аз,
но ти не идваш,
не си с мен сега.
Сърцето ми разкъсва се ...

tutence

Поэзия

2005-09-20T22:00:39+03:00 139 2

* * * 🇧🇬

Да съм сама е навик.
Да ми горчиш-е спомен.
Понякога през стаята
минава забравен дъх-
кора от портокал ...

zara

Поэзия

2005-09-20T21:53:57+03:00 111

Завръщане... 🇧🇬

След толкова години, връщам се отново
по места, напуснати с тъга...
С тежест в гърдите, изгубил слово
и изпълнена със болка, клюмнала глава
Вратцата с векове стоят си същите, ...

shemet

Поэзия

2005-09-20T21:53:50+03:00 152 4