На една която не беше достойна за всяка следваща за това
🇧🇬
Родих се - сълза от очите ти.
Почувствах се - трепет в гърдите ти.
Изплаках като първата твоя целувка.
Нацупих се - редовната детска преструвка.
Усмихнах се - гъдел по тялото твое. ...
Откакто съществува човекът
съществува и загадката любов
и крилете й, на които политаме -
независимо от време, събития и съдби.
Защото любовта е в душите още от раждането ни, ...
Любов от първа среща, припламнала за двама!
Като огън страст гореща разкри в душата рана.
Пред Бог дори се заричам, докато съм жив на тая земя,
единствено нея да обичам - каквото и да струва това.
Как бих могъл да те обичам,
щом си тъй далеч от мен!
Не мога и не искам аз да те обичам,
но любовта по-силна е от мен!
Искам но не мога аз да те намразя, ...
Кога сгреших, какво направих,
с какво се промених, че реши да го направиш?
До тебе бях и винаги ще бъда! Но ти реши така!
Време е да си вървиш, аз няма да си тръгна!
Кажи ми време за раздяла щом дошло e, нека си вървим! ...
Виждам сянка в тъмнината, но дали това си ти, ще запее ли душата или кротко ще си замълчи!?! Чувам глас в тишината, но дали това си ти, дали ще видя фигура позната или просто нечий глас кънти!?! Чувам стъпки пред вратата, но дали това си ти, ще дойдеш ли,ще помогне ли съдбата или бездомно куче своя ...
Брегът на морето и вълните се люшкаха
и сълза се отронваше от незнайно око,
и сълзата пропадаше странно към пясъка,
там, където те гушкам нежно сега!
А тъмата прозява се странно далечна, ...
Грейнали са думите по листите,
разкриват нежно всеки звук на обичта ни.
Изтичат буквите мастилени от пръстите -
като реки широки - извор тих на любовта ни.
А редовете се нанизват през съня ми, ...
Прости сърце за всяка мъка, всяка болка,
прости за думите с които той рани те,
да те гледам как страдаш не мога
и потичат сълзи от очите.
Но аз го обичам и не искам сега ...
Какво е любовта -
далечен сън или реалност необятна,
дали е глас момичешки във мрака
или прохладен вятър във косата,
дали е лъч в безлунна нощ греховна ...
Затвори се последната врата, сама останах във мъглата... Кога ще дойдеш ми признай, ще върнеш ли усмивката позната? Тогава пак ще имам всичко - щом ти си там, от друго нямам нужда! И глад,и студ,и жажда - знай, остават само думи чужди... Но щастието е така измамно, разбирам аз, когато си отиде... И ...
Хвалиш се с това, че те обичам,
че за тебе плача често до зори!
Но помни - животът ще ти отмъсти!
Няма да е утре или днес, но знам си аз,
че и ти ще плачеш някой ден. ...
Не ме моли, просто си върви.
Ето вземи пари, хвани си такси.
Не ми плачи с крокодилски сълзи.
Остави ме, обърни се и ме забрави!
Смешното е, че даже не ме нарани...
Като стон на пеперуда тихо във нощта шепти пее нежно, сякаш луда, а гласът й мощен пак ехти. Глас напевен, всяка дума тъй ясно от устните извира, шепот мощен взима ми ума – всяка граница размива. Границите сляха се в едно, нежен глас ще ги размива, сякаш свято вино от ведро се лее – лицето ми умива. ...
Раменете ти са тихи брегове,
по тях животът ми със обич се разлива.
Побрали ласките на много светове,
в солени капки любовта по тях попива.
Раменете ти са бели класове, ...
Стихче весело ще посветя, но защо не знам; с песен нежна ще изпратя, но кого? И това не знам. Може би щурците, на които слушам всяка нощ свирните и ме карат да умувам? Или за луната да запея, във живота мой е спътник и за нея вечно ще милея, в небесата тя е вечен пътник. Слънцето да изрисувам – и па ...
Свещта гори в ледена забрава,
сълза проблясва върху нейната снага.
Ръка изсъхнала на друга се надява,
а пламъкът гори, но до кога?
Лице заровено виновно във косите, ...
Бъди какъвто си, дори когато те боли,
напук усмихвай се и не унивай
и нищо, че светът е пълен с лъжи,
дори когато няма смисъл ти намирай.
Бъди какъвто си дори във края ...
Не ме питай за бурята в кръвта ми,
за суетата, що света руши,
не ме питай за слънца в душа ми
или за мълчанието, що във мен крещи.
Не питай ме за вярата къде е, ...
Есен е… Увиснали дюлите
са надули кореми като млади невести.
Пожълтяло полето и пълно с гущери
страшна напасти! Пропищяха скакалците от нея.
Дреме селцето… Само кокошки и дядовци. ...
Лицето ти е сякаш от икона,
светена със молитви и цветя.
И в погледа замислен на мадона
блести все още блясък от свещта..
И искам да припадна на колене ...
Не се страхувай ти…
Аз звън съм, стон на пролетна камбана,
на първо цвете, расло в снеговете.
Сред преспите и лед, аз пролетно и чисто -
Обичам те!… ...