doom_bad_Angel

doom_bad_Angel (Цветиту)
Имя Цветиту
Следует 0
Последователи 0
Мои комментарии 22
Комментарии обо мне 16
PreDi VreMe TvArDqh,Che SbM MaLkA Za LuBoV,No SeGa ZnAm,VsAsHnOsT Tq E BiLa TvArDe GoLqMa Za MeN.KoGaTo Si S NePoDhOdQsHt ChoVek-vSi4Ko Ti Se StRyVa AdsKi SloJno..Do TolKoVa Che V DaDeN MoMeNT GuBiSh SeBe Si....!!!!
Избранные произведения
6 результатов

Заради Теб 🇧🇬

Обичам те! Защо да крия? Само защото умирам от страх да не се подиграеш с чувствата ми?
Само защото не искам околните да ме гледат със смесица от присмех и съжаление? Достатъчно време отказвах
да призная пред себе си, че те обичам повече от всичко на света. Беше ме страх, че някой ще чуе мислите
ми ...
Проза
144 4

Смешно, трагично, реално.. 🇧🇬

Не мога.. не мога да откъсна очи, не мога да стана, не мога да направя нито крачка.Стоя полужива-полумъртва в тази стая -
затвор и не правя нищо.Отчаяно сам свела глава,примирено съм скръстила ръце.Аз!Непокорната,гордата-тази,която никой не можеше
да спре,тази,след която всеки се обръщаше.
Тoва аз л ...
Проза
153 8

Нашето Време 🇧🇬

Аз съм слънцето, което те гали. Аз съм вятърът, който те докосва. Аз съм огънят, който те изгаря. Аз съм всичко,което би
желал да съм и въпреки това аз съм невъзможното. Не ми е нужно друго. Накарай ме да повярвам, че се усмихваш само за мен, че забелязваш
само моите очи, че си тук Да чувам гласа ти ...
Проза
136

Пътищата ни се разделят 🇧🇬

Казваш, че ме обичаш, че си влюбен за пръв път в живота си. Вярвам ти, само че... не мога да ти отвърна със същото. Това не е като да обичаш сладолед или да си падаш по разходки в парка. Най-лесно е да ти кажа: "И аз те обичам". И да се оставя да ме въвлечеш в онова нещо, наречено "връзка". Да те ос ...
Проза
158

между Любовта и Омразата 🇧🇬

Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме
оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани
дълбоко. Замина си, без дори да се замислиш. Душата ...
Проза
147
Ещё произведения