Дамата в червено
Седях на бара... Чаках новият ми приятел да дойде, за да ми разкаже как е минал
поредния му скучен ден. Изведнъж срещу мен се появи дим... Но дим, толкова
гъст,че не можех да виждам нищо. Сякаш за миг изчезна целия свят. И когато стана
отново светло срещу мен седеше една жена... Една жена, толкова красива. Облечена
с червена, sexy рокля, която показваше много повече от това, което скриваше. И
тя беше там, толкова сама. С червен лак на ноктите, червено червило - същата
като по филмите. Толкова грациозна, толкова красива. Русите и коси се спускаха
по белите рамене... Тя отпи глътка от своя джин... Сякаш нищо не усети. Беше
толкова красива, но какво от това... Защо и беше тази красота. Стоеше, а в
черните и очи се четеше толкова студенина, толкова самота... Сякаш беше кукла.
Кукла, ала без чувства. А аз стоях срещу нея... В началото мислех как може да се
роди толкова перфектно същество, но в миг изведнъж осъзнах... Никoй освен мен не
я гледаше. Тя нямаше това, което имаше момичето отсреща, аз... тя нямаше
чувства, тя не се усмихваше. Стоеше там, пушеше, пиеше... сама!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ади Василиева Все права защищены
Благодаря за поздравите и подкрепата!
