Интровертно

ИНТРОВЕРТНО
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

            Днес ми е невероятно приятен ден. От първия миг, в който си отворих очите си казах: “Днес е време да взема да пробвам една от онези рецепти за вървене в живота, които наблягат на сентенцията: "Чувствай се прекрасно и наистина ще ти се случват прекрасни неща". Дори ако трябва насила, наложи си го. Не обръщай внимание на малките неприятности, на средните неприятности, даже ако можеш преглътни и големите, макар тях да не можеш да си ги сложиш в устата. То от опит глава не боли, поне после ще мога да съм чиста пред себе си – всичко съм пробвала”. И така ентусиазирана реших да си уплътня деня с приятни забавления. И дори и да не изглеждат такива, дейностите, които извърших бяха натъпкани с напомняния колко ме кефи да ги върша. Първо се мотах около петнайсет часа у нас, докато приключа с прекрасните и изпълнени с екзистенциален смисъл неща, като миене на чинии, гладене на дрехи, епилация тип “скин хед плюс зверски крясъци и псувни по адрес на мъжете”, защото ако не бяха те, кой ли щеше доброволно да се подложи на мъчения, достойни за светата инквизиция. По този въпрос е говорено и дъвкано многократно и нямам намерение да го задълбавам.…. С подканяне и доста усилия си наложих да се приготвя за излизане в минус 20 градусовия студ и да ми вкочанясат краката, ръцете и да ми поникнат шушулки в носа. На вратата ме изпрати влажният тъжен и неразбиращ поглед на Трейса тип “къде съм се запътила без нея и защо пак няма да я взема”. Трейси е  двегодишното ми женско коли, което ме обича безкрайно и чувствата ни са взаимни. Но и темата за домашния ми любимец няма да зачеквам, тя е ясна. Малко ме гризна отвътре за горкото животинче и преди да се разцивря вътрешно се скастрих  - нали днес ще изпитвам само положителни емоции, няма да се поддавам, няма и даже ще си подсвирквам. Така, мрънкайки си някаква неопределена мелодия под носа си, хванах автобуса, като отбелязах колко много сняг е навалял и продължава да вали, как е прекрасно бяло всичко и температурите са толкова здравословно ниски, чак да се усъмни човек дали някой не му крои конспиративен номер нарочно, да му е гадно. Дали има нещо като знак, който да дам, че трябва вече да спира с намаляването на градусите, дано да го разпознае. Иначе ще се наложи да прибавя още едно листче в папката с доказателствата, че идва края на света, или поне началото на нещо невероятно и свързано с космос, извънземни или паранормални сили. Ама Милена, пак се отплесна….Не се оплаквам, просто разсъждавам. После се замъкнах в залата, където си нямах идея как ще се опазя от негативни влияния и настроения вътрешния мир, но с надежда и трясък отворих желязната врата. Тук започва съществената част на изложението ми и ако досега си поспал в четенето, не си изпуснал много. Но ако сега имаш намерение да дремнеш, събуди се веднага! ВЕДНАГА!

            След влизането си с изненада, не малко е да се каже, по-скоро искрено втрещена гледах как една старица кара велоерогометъра с бясна скорост. Без майтап. Сбръчкана и само с  2 странични долни зъба отляво – мое дясно като стоя пред нея. И тренира, ама яко. После се друса на колана, кара степер и след като свърши всичко това в прекрасно физическо състояние, типично за 30 год. жена, но не и за нея.  Поиска да й покажа още няк`ви упражнения. За ръце представи си. Наложих си да приема всичко това като нещо толкова обикновено, колкото да си движа краката по пода и се запътих към нея. Показах й странично вдигане за рамо и й заобяснявах колко повторения в колко серии да направи, като че ли щеше да ме разбере. И това провокира контакт между нас – тя като си отвори устата да приказва, и аз като я засмуках – със съзнанието си де, не физически…… блякш…… не физически. Ама нещо много ми стана интересна. Държах да я проумея к`ва е к`ва е била преди и що за странна птица е изобщо. Абе разбираш ме, търсих логически отговори на множество въпроси от сорта защо бе мама му стара е дошла на фитнес, как е разбрала какво е фитнес зала, къде се намира и защо й е да го прави. И естествено това ставаше без да й задавам въпроси на глас, по-скоро наум, пък тя гласно ми разказваше. Пък може и да не ми е говорила съвсем всичко, ама я разбирах. Сега да не почвам да се колебая коя от двете ни е  по-луда. Разбира се че е тя. Не ме прекъсвай – слушай, че е важно.

            Чакай, стоп, забравих да ти я опиша по-подробно, защото е много важно да я видиш и ти. Висока е около 1.50м, рядка къса черна коса, само леко прошарена ( нетипично за възрастта й), много рядка. За зъбите се разбрахме – 2 долу в ляво и за бръчките – навсякъде и дълбоки, очи – много важно, погледни моите и прибави малко тъмно кафяво.Проницателни. Живи. Абе невероятни очи. Карат те да ги гледаш, докато говориш. Облечена със спортен сив панталон, невероятни туристически обувки – твой тип, ти ги знаеш к`ви са. Сива блуза, рипсана – Levi`s и вишневочервена грейка Esprit. С раница  Adidas и пазарска чанта на цветя. От  Дупница. К`ъв го търси тук не разбрах, ама и нямах време да стигна до там. Тая баба направо ме разби. Накратко синтезирам това, което успях да изсмуча напосоки от милионите й спомени. Първо на младини се развела с мъж си, който бил невероятен женкар и си развял байрака из целия бивш СССР, като успял да лепне няк`во венерическо, дето не го разбрах добре какво е, ама сериозно. С любовниците му водила война, говорила на развален руски “Уважаема Гаспажа Маша, он очен недолюбет сваи женсчини, както недолюбет меня” ха-ха-ха, умори ме от смях. После преживяла 2-3 катастрофи, имала 3 дъщери, две от които са във Франция, и една в Канада. Тази от Канада, не се смей, ако не разбереш от първия път – бе ще разбереш, ама не му отделяй внимание – държала българска колония от училище и църква…  Това после ще го коментираме, ясно е, че жената е в грешка. Била живяла е при двете във Франция, и да ти кажа съм склонна да й вярвам, т.к. ми каза това-онова на френски и я разбрах. После се разболяла от диабет и базедова болест, ама кое по-първо не зная, била и два пъти в кома. Кога – пак не зная. Обаче перфектно владее зодиакалните знаци – почти толкова добре колкото и ние с теб . В смисъл, че и тя е стигнала някак си до съвсем същите изводи за Телец, Близнаци, Дева и Везни, като нас. Това дали е талант – да не се възгордявам още,а? После какво – черпих я един чай, какво сега, толкова си експериментирах с нея и си прекарах такива интересни, адски забавни мигове, да съм гостоприемна един вид. Ама после делово си събра нещата в пазарската чанта и раницата Adidas  и си замина. Не пропусна между другото да й дам една безплатна адвокатска консултация дали договора, с който си е купила жилището, има сила на нотариален акт, щото се била притеснила. Има, викам, не се бой. Като си отиде и нещо останах в дълбок размисъл кой в кого ровеше. Дали аз в нея, тя в мен или аз сама в себе си. Пък най-странното беше, че си е купила дейли формула –витамините, от раз – без финансови притеснения. Не забелязах, не само, ами съм сигурна, че не е споменала нещо за типичните бабешки приказки – колко не й стигат финансовите средства. Направо малко ме хваща шубето. Ще взема да се кача пак в залата и да проверя дали наистина я няма дейлиформулата. Ама не зная кое би било по-успокоително за мен – да я има, или да я няма. Важното за днешния ми прекрасен ден е, че наистина за известно време не ми се налагаше да си казвам колко ми е готин живота. Бях забравила направо за сутрешната си мисия. Обаче бабата си отиде, а денят още не е свършил. Остава още доста.

            Да предположим, че се абстрахирам от мисълта за бабата, което ми се струва леко невъзможно, ама както и да е. Продължава да вали.  Даже аз, дето не съм особено спец по снеговете мога да различа как вали – яростно. Не леко, спокойно, и малко! Не! Вали бързо, силно и яростно. Защо бе. Дали щото нещо го беше спряло до средата на зимата, та сега си наваксва. Страхувам се обаче да не се увлече в наваксването. Да не прекали, че изпуснахме му края до след ледниковия период. Особено аз, дето не съм от Банско, а от Слънчев Бряг… Подозрително висок ми се струва калпака от сняг над арката на пети корпус. Най-логичният извод от размислите ми върху климатичните промени знаеш ли какъв е – знаеш, разбира се - Някак си ми се ще да ме предупреди някой, ако случайно идва края на света. Че толкова неща ме чакат да ги направя. Или дори да не е края – дори и за най-леката промяна в климата да съм предизвестена. Абе на другите хора този студ и сняг нормални ли им се струват, или пак съм в умствено затъмнение. Ма май не съм, тоя път. Защо не им прави впечатление на другите. На мен ми се струва адски ненормално.

            Не мога просто да не се върна на бабата. Сега ще споделя една линия на размисъл, която колкото и изкудкудякала да ти се струва, ако е вярна, ще се изям от яд. С това моето базкъсметие. Ма то хората са казали – да си риташ късмета и да не знаеш, че това е той. Слушай сега и накрая моля ти се не ми връчвай жълтата книжка с тържествена церемония. Помниш ли приказките от детството си, в които главният герой среща ни в клин, ни в ръкав, един старец, или бедна старица и те го карат да сподели трапезата си с тях, или да им помогнат нещо, или еба ли ги какво точно искат. И от теб зависи дали ще се представиш добре. Добрите, печените герои от приказките правят правилния избор – правят това, за което са замолени. Лошите пък – не. И ги постига нечувана беда. Или не ги постига, ама и нищо не печелят. А на добрите им се дава нещо като копче, наметало, шапка или к`вото се сетиш с магическа сила, от която героят придобива невероятни способности, или просто успява да изпълни успешно мисията си. Е, аз се постарах максимално да услужа, да бъда вежлива. Но има вероятност и да съм се провалила. Не че съм се старала в оня момент. Сега просто ми дойде на ум и си разсъждавам. Та в края на срещата ни, бабата реши, че съм била много любезна и ме почерпи с някакви сладки “от Франция”, които не успях да забележа откъде извади – дали от пазарската чанта на цветя, или от раницата Adidas. И аз си взех. Обаче не я изядох. Не можех. Просто първата ми мисъл беше: “Не мога да изям тази консистенция с неустановен произход”  и я изхвърлих в печката. Сега обаче, като се замисля, представяш ли си, ако съм сбъркала….Може да беше нещо магическа. Дали пак си подминах както обикновено късмета? Това достатъчен повод ли е да обявя дневната си мисия за окончателно провалена. Ще се изям от яд. Това май вече го казах. Нищо, не е излишно да повторя. Идва ми да отида да си лягам. То беше толкова изтощително. Може би никога няма да имам повече среща с провидението. Пък може и за такива тъпички, изостанали, като мен, дето не стоплят кога ги е огряло, да се полага и втори опит. Дано. Охо току-що чух, че щяло да има повишение на температурите до 0 градуса, представи си. Няма да има край на света. Жалко, толкова се надявах да се случи нещо толкова грандиозно…..и пак го пропуснах.