На чаша бира...

Свилен погледна часовника си. Беше 17.28 часа. Имаше още половин час до срещата си с Димитров. Трябваше да се уточнят за някои детайли по новия проект. Решиха да го направят извън офиса, защото в сградата беше ад. От два дена бяха без климатик. Огледа се. Не го забеляза и реши все пак да не го чака прав. И без това щяха да седнат за по бира. Избра една крайна маса в близкото барче, точно под големия кестен. Хем беше на сянка, хем се виждаше централната улица. Облегна се на стола и се загледа в минаващите хора. Един доста силен и писклив смях развали блаженството му и го накара да се обърне. На съседната маса зад него седяха четири дами между 30 и 35 годишни. Не можеше да определи точно. Пиеха кафе и сокчета, пушеха и оживено разискваха нещо, което беше предизвикало кикота на русата дама. Огледа я. Хубавичка беше. Не много слаба, но все пак добре сложена. Тръскаше цигарата си и продължаваше да обяснява оживено ръкомахайки. Останалите я гледаха и с престорен финес отпиваха от чашките си. Наостри слух, макар да не обичаше да подслушва.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

- Представяш ли си, оня надут пуяк си е въобразил, че като съм му секретарка, съм длъжна и кафето да му поднасям с целувка? – каза русата. – Да бе да. Как ли пък не. Няма да дам на тоя мазен дебелак да ме опипва. Виж, Ленче, ако беше като твоя шеф...

- Ха ха ха – изсмя се Ленчето. – Верно си е. Моят си го бива. Като от модно списание е, ама и той е гадняр, миличка. Не една е пропищяла и от него. Чу ли за Мима?

- Коя Мима? Оная дето работеше при Лили ли? – попита късо подстриганата брюнетка, поглеждайки русата.

- Да. За нея. Мъжът й пак я прибрал. Нали точно заради моя шеф я беше натирил на село при майка й. Даже се беше чуло, че щели да се развеждат. Ама той Тодоров / мъжът й де /, нали си е кротка душица, простил й. Аз ако бях на негово място, нямаше да я погледна повече. Тя се развяваше из целия град с шефа, че и хич не се криеха. На него какво му пука? Нищо. Той си няма ни жена, ни дете. Тя да е мислила, когато се е захващала с него...

- Така е, Ленче, ама тя като дойде сляпата неделя нали знаеш, че не пита – каза дамата, която седеше зад Свилен.

- Каква сляпа неделя бе, мила? Глупости са това... – отвърна Лили и намести един от непокорните си руси кичури зад ухото си. – Оня е бъкан с пари. Нали разказваше Ленчето как пристигали фактурки за осребряване от няколко магазинчета за дрешки и бижута. Да не мислиш, че са били за шефа й? Ха ха ха... Глезил я е яко. Харесало й е. А оня добряк Тодоров й е вярвал и най-вероятно е разбрал за похожденията й последен от целия град...

- Ама и тя е глупава. Тодоров на ръце я носи. Толкова много й помага. Верно, не е кой знае какво на външен вид, но за съпруг си е направо супер. Има сносна работа, хубаво жилище и колата му си я бива... – отнесе се в разсъждения брюнетката.
           - Не е въпроса до това, Верче. И моя си ми помага. Хубавко си живеем, но пък в кревата хич го няма. Ама аз какво правя? Развявам ли се с Пешо из целия град? Неее. Ей там, на онова хотелче извън града за два-три часа през работно време и после кротко и послушно в нас като примерна съпруга. Ни лук яла, ни лук мирисала. Наготвя, изчистя, изгладя... на моичкият всичко да си му е наред... А оная – всички да я видят... Не се прави така... Умната жена мисли и после изневерява – отсече Лили и доволна от себе си запали поредната цигара.

Свилен слушаше разговора на жените, отпиваше от бирата и си мислеше за своята половинка. Тя също беше секретарка. От дълги години работеше с г-н Петров  - директор на Хлебозавода в града. Разбираха се добре и той никога не я беше чул да се оплаче от него. „Дали пък имаше нещо между тях?” – прокрадна се за миг съмнение в мислите му. После усмихвайки се, тръсна леко глава и сам на себе си се зачуди за глупавия въпрос. Неговата жена не бе такава. Живееха в мир и разбирателство вече цели 21 години. Бяха преживяли какво ли не... В този момент видя Димитров.

- Аааа, Свилене, здравей! Ей сега идвам, само да поздравя жена си. Тя пак се е събрала с приятелки, за да ни обсъждат мъжките недостатъци – лицето му грейна, срещайки красивия поглед на любимата си.

Свилен го проследи с поглед. Видя как мъжът леко се приведе и целуна русата дама от съседната маса. Отпи глътка от горчивата бира и тихичко въздъхна: „Ехх, подиграва се с нас животът понякога!!!...”