''Невъзможна любов 2''
ОНОВА момиче,някога обичано и обичало,сега се беше коренно променило:тя беше с най-висок успех и с много приятели,всички ученици и учители я уважаваха,имаше прекрасно семейство,което не я лишаваше от нищо,но тези неща сякаш просто бяха изчезнали без причина...А може би причина имаше и тази причина бе известна само на НЕЯ.Сега тя си беше провалила успеха,приятелите й я отбягваха(бяха останали само тези,които я познаваха достатъчно добре и я подкрепяха),не беше говорила с родителите си и роднините си от много дълго време,започна да се прибира късно и дори не се засичаше с тях,те вече спяха,а сутрин,когато ставаша,те вече бяха излезли...
Така се редяха дните в нейния случай.Всичко,което някога имаше,беше изгубено,беше изгубила най-важното-сърцето си-то беше разбито на малки парченца...(Когато тя говори за последен път с виновния за всичко това,той й каза,че трябва да поговорят,но това никога не се случи)...
И ето я и нея-седеше в ранната сутрин н прозореца на стаята си и гледаше изгрева,очаквайки нещо,което знаеше,че няма да стане.Тя чакаше ТОЙ да й се обади,искаше да го чуе,да поговори с него,или поне да му види лицето...НО той се държеше с нея така,сякаш не я познаваше...А тя го обичаше-той я беше накарал да повярва,а сега я беше оставил,сякаш беше забравил какво са преживяли заедно...За него веше нямаше НИЩО и това я разкъсваше на парченца и я изяждаше отвътре.
Стоейки и чакайки той да й се обади,тя си мислеше за малкото,но прекрасно време,което те бяха прекарали заедно,мислеше си ''Ами ако бяхме останали заедно?'' Самосъжаляваше се,че вината за тяхната раздяла е в нея и не можеше да си намери място в тялото...Когато се осъзна и слезе на Земята,разбра,че той няма да й се обади и реши,че не иска да го вижда повече...В този момент съзнанието й беше помрачено от мъката,която той й беше причинил и изобщо не разсъждаваше трезво...Грабна якето си и излезе навън...
Дълго време се луташе из пустите улици и когато погледна часовника си,вече минаваше полунощ ''Колко бързо лети времето...'' помосли си тя...Трябваше да се прибира,но не го направи...Тръгна натам,накъдето я водеше сърцето й (или това,което беше останало от него)...Не осъзнаваше накъде отива,но лутайки се,беше открила отговори на доста от въпросите си и беше решила,че иска да започне нов живот-далеч от всичко,познато й досега.Отиваше някъде,където никой нямаше да я потърси или да се сети да я търси.Отиваше ТАМ,където щеше да започне нов живот,далеч от НЕГО,далеч от света...ТАМ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кейт Ст Все права защищены
Това се води продължение и горе-долу също е по истински случай
