песъчинка в окото
Седя и гледам водата. Момичето излиза бавно. Много е хубавичка. И сега, с мокрите полепнали коси, измита от грима.
Всъщност, приятна е! Очарователно е да я гледаш.
Приисква ми се да е близо до мен. Ей, така просто – като приятел. Да си разговаряме , да излизаме заедно..
Дали да не се приближа до нея? Да я пресрещна, уж отивам да плувам. Да се направя, че залитам и лекичко да я докосна. После учтиво да й се извиня и ..не зная, може й да се съгласи да изпием по кафе. Умея да разказвам забавни историйки. Сигурно ще я впечатля или поне ще я разсмивам. Пък може и да вечеряме заедно..
Какво? – Тате, мама те вика. Каза да й намажеш гърба с това масло.
Неохотно поемам шишенцето, погалвам сина си. Тръгвам към моята симпатична дебеланка с чипо носле..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ханс Амбил Все права защищены
и защото е кратичко!
