Самотата

Стоеше в най-тъмното крайче на улицата наблюдавайки подминаващите я влюбени двойки...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

начина по който те вървяха ръка за ръка...начина по който те се усмихваха...

начина по който те игнорираха целия останал свят.

Всичко това беше толкова перфектно...мечтано,толкова перфектно че понякога я натъйаваше...
Тя знаешече че никога няма да бъде на тяхно място...

никога повече няма да бъде частица от вечни я пъзел наречен любов...

Понякога тъгата я обземаше напълно...тогава болката надделяваше над

красивите чувства които тя изпитваше вътре в себе си

За момент тя сведе глава,всякаш да заплаче...и най-случайно съзря силуета

на една от подминаващите я влюбени двойки.Тя бе толкова различна от тях...

Там те изглеждаха толкова раздалечени един от друг...това не бе просто сянката на телата им

а просто отразяващ пунктир на това което те изпитваха/криеха вътре в себе си...

Тогава тя се усмихна и се изправи.Нямаше нужда да хваща за ръка който и да е

трябваше просто да повярва в него...да повярва в чувствата си...

Трябваше просто да направи една единствена крачка до осветената част на улицата,

за да погледне към сянката хвърлена отуличната лампа и да осъзнае че не е сама...

не е сама...!И икога не е била.Просто тъмнината на онзи ъгъл я бе лишил от него.

я бе лишил от момчето/сянката която винаги щеше да бъде до нея!...

Защото любовта ...това не е просто въздуха,водата,земята,звездите...

тя е това което се тъи вътре в тях...по-дълбоко от колкото най-красивото човешко око

можеше да вникне,тъй дълбоко!-вътре в мен!:)...

...влюбена в мечтите си!..