Старата газена лампа
Като стара газена лампа стоя изоставен в ъгъла на света, който ме е приютил! И чакам... чакам... Някой най-накрая да ме изхвърли завинаги? Някой да ме счупи неволно? Или просто някой да види красотата, криеща се под дебелия слой прах? Какво чакам? Защо чакам? Не мога ли да съм една от онези луксозни електрически крушки? Или неонов полилей? Тогава бих видял света какъвто наистина е – усмихнат, красив и... толкова различен от моя дом - мрачното тъмно ъгълче на килера!!! Отколко много време не съм светил, откога никой не е доближавал клечица кибрит за да затопли поне замалко обвивката ми! Беше толкова отдавна, че даже не съм сигурен дали ще мога да грея пак с тази сила! Но аз искам някой пак да запали искрицата у мен, а аз после да му се отблагодаря като го топля до последната си капчица газ! Ще искря, ще светя, ще топля...но кого залъгвам! Никой вече не забелязва овехтялата стара лампа с светло минало! Нали за това съм тук, заобиколен от купища безполезни вещи! Оръфаната бейзболна шапка, която носеше толкова радост на вече порасналото дете е тук още преди аз да се нанеса, а това беше преди доста време наистина...и проскубаната метла, хартиеното самолетче, виждало целия свят под себе си преди, а сега вижда единствено мръсния под на мрачния стаята за вехтории. И още куп други безполезни никому вещи, чакащи поне още веднъж да направят това, което най-добре могат: метлата да направи света по-чист; самолетчето да даде крилата си и да зарадва някое малко дете; а аз – аз мога да хвърля светлина и да стопля завинаги душата на жената, която нежно изтрие полепналия прах и запали искрицата на любовта в сърцето на старомодната газена лампа...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чефко Все права защищены
