Сълзи от безсилие...
Елиза четеше последния роман на Лъдлъм. Държеше книгата много внимателно. Не трябваше да я цапа или прегъва, защото съседката нямаше да й даде повече друга. А Ели обожаваше да чете. Така бягаше от реалния живот. Пътуваше мислено. Мечтаеше с героите. Запълваше вечерите си, докато майка й пиеше и се натискаше по разни барове. Не можеше да я разбере. Никоя работа не й допадна. Вечно мърмореше, оплакваше се от шефове и клиенти. Постоянно се налагаше да сменят квартири и градове по незнайни за нея причини. Ели бе самотна. Не можеше да завърже близки отношения с никого, защото не се знаеше кога ще отпътуват пак и на къде. Единствените й приятели бяха книгите. <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Чу се силен смях от коридора. Момичето надигна глава и въздъхна. Прибираше се. Пияна и пак не бе сама.
- Ха ха ха… ела, съкровище! – лигавеше се 36-годишната жена, вмъквайки в стаята един позастарял доста пийнал мъж.
Изглеждаше кротък, навярно семеен. Дрехите му бяха добре поддържани, макар и леко поувехтели. Човекът се стъписа при вида на момичето и въпросително погледна жената, която го беше довела.
- Ооо, не се притеснявай, скъпи! Тя ей сега ще отиде при една приятелка да спи. Нали, моето момиче? – погледът й прониза момичето, главата й кимна, сочейки врата.
Ели се измъкна от стаята почти тичешком. Не издържаше вече. Къде да отиде? Да остане пак цяла нощ свита на стълбите ли? Да седне на някоя пейка на гарата? Минавайки покрай прозореца, видя как майка й беше увиснала на врата на този чужд мъж, поливаше лицето му с вино и после го облизваше. Настръхна. Доповръща й се от всичко това…Започна да тича без посока. Краката й газеха локвите, образували се от следобедния дъжд. Имаше усещането, че сградите ще се стоварят отгоре й. Луната осветяваше слабичкото й, тресящо се от плач тяло. Момичето се озова извън града. Пред него се появи река, пълноводна от многото дъждове напоследък, влачеща корени на дървета, зловеща. Тишината бе смразяваща.
Елиза се срина на земята. Сви се и допря глава на коленете си. Сълзите продължаваха да се стичат, парещи и болезнени…сълзи от безсилие...Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванда Все права защищены
