Забранена любов - 3 част
Така се беше задълбочил в мислите си, че не чу тихото почукване на вратата, последва втори опит този път малко по настоятелен... сепна се и отиде да отвори. Посрещна го поглед изпълнен с надежда и плаха усмивка... сърцето му се сви! Трябваше да я спре. Знаеше, че чувствата й са истински и дълбоки понеже всичко, което ставаше в нея, той го усещаше със цялото си същество, но не можеше, а и не трябваше да прекрачва тънката линия, въпреки раздвоението вътре в него! Усмихна й се и я покани да влезе... тя цялата сияеше, а той се почуства виновен, че бе на път да разбие сърцето и! Трябваше да го направи по най-безболезнения начин. Сеансът протече нормално, тя се опита да го закачи, потърси близостта му както обикновено напоследък, но той не се поддаде, парира опита леко и отби темата... това се повтори няколко пъти... усети, че тя се стегна вътрешно, ала това беше единствения начин да я накара да разбере... не че не я беше спрял по известен само на него начин, знаеше, че бе в „безопасност”... но се питаше от нея или от самия себе си? Изпрати я до вратата, тя се обърна и го погледна, имаше сълзи в очите и. Той се прокле наум! Протегна ръка и я прегърна едва... другата му ръка беше на дръжката на вратата, тя го погледна с недоумение и плаха надежда сложи ръката си зад гърба му и го докосна нежно... настръхна целият от това докосване! Всичко се случи за един миг, целуна я по бузата, тя го погледна невярващо, а той само сложи пръст пред устните си в знак – не казвай нищо!... и я притегли до себе си. Младата жена прошепна:
- Господи!... - въздъхна с копнеж, обърна се и тръгна с усмивка, като го остави объркан от собствената си реакция! Вървейки обратно към дома тя летеше от щастие, радваше се, че той разбира чувствата й, но се чувстваше виновна, знаеше, че не е редно: та той бе женен и имаше семейство! Какво можеше да получи тя от него, зададе си въпрос, а и щеше ли да й бъде достатъчно дори и да получеше това, за което копнееше! А какво бе то всъщност? Искаше и търсеше близостта му, беше божествено да си до него, всеки един поглед, всяко нежно докосване, всяка усмивка и удоволствието да потъне в очите му... искаше много, искаше да му даде цялата обич, на която бе способна, да го накара да се чувства и да изпита това блаженство, в което той се потапяше всеки път, освен цялата чистота и мир, който струеше от него, да му подари няколко часа, в които тя искаше да бъде една нежна богиня, искаше да го накара да се наслади на всичко - цялата любов, събирана толкова време, да изследва тялото му... да го накара да тръпне и само да шепти името й, неспособен да направи повече... искаше го опиянен, не веднъж фантазираше как щеше да го люби – нежно, всеотдайно, страстно! Разтърси главата си, пак навлизаше в забранена територия. Заповяда си да спре и се опита да се разсее, ала в съзнанието един въпрос не й даваше покой: какво ли щеше да се случи следващия път, когато отидеше при него? Изтощена и с усмивка, тя потъна в неспокоен сън...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
А ще има ли следващ път при докрора?! 
Поздрав!
