Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Един дух..или един ангел 🇧🇬

Един дух..или един ангел
Още един ден..още един миг без него...още една моя проронена сълза ..
сърцето ми от болка се разкъсва .. и тъга потича вместо кръв
все още той ми е във сърцето , но дори мъка да се лее той ще бъде там ...
все още той ми е в мислите .. виждам образа му засиял от златни лъчи.в ...

Yo_pm

Проза

2006-01-20T23:08:35+02:00 255 6

Аспекти 🇧🇬

Няколко идейно обединени разказа, част от които вече са били разпокъсано публикувани в сайта НАЧАЛОТО Всъщност всичко започна някъде към средата на лятото. На връщане с влака от Варна след няколкодневен престой на морето, където прекарах известно време с приятели, вместо да се прибера вкъщи направо, ...

zingy

Проза

2006-01-20T22:27:23+02:00 94

Метаморфоза 🇧🇬

Посветено на една депресирана
Много й е удобничко и уютно там, където е. Има си хубава къщурка, малко позацапанка, ама нейна си. Харесва професията си, работи много, до припадък. Всъщност, запушва течове. Но тамън се справи с един и хоп – от най-неочаквано място шурват едни канални, гъсти, лепкави и ...

Lunatic

Проза

2006-01-20T20:15:11+02:00 132 4

Змии и гущери 🇧🇬

Като са заизлизали, как, как да ги спра, не е възможно, макар да си ги обичам като дечица, едни такива продълговатички, гладички, люспести, с бързи езичета, ама хем ми трябват, хем не баш, щото ми объркват чревната флора и ме гони ту запек, ту разстройство, а на това докторите му викат синдром на ра ...

Lunatic

Проза

2006-01-20T20:14:06+02:00 133 6

Жени и вино, вино и жени (тема на конкурс, в който не участвам) 🇧🇬

Та, прочитам аз за тоз конкурс. Наградата е статуетка от известен наш скулптор. И разсъждавам пред публика:
- Добре де, трябва ли да погледна на темата с очите на мъж? Пълна дискриминация! Работата е ясна. И ако не си изиграя ролята - няма муза, няма статуетка…. – тъжно споделям с него.
- Ооо, стату ...

Lunatic

Проза

2006-01-18T22:10:56+02:00 197 12

Граница 🇧🇬

Стон на болка. Писък, смърт. И край. Самият въздух замря от изстрела. Ръката на Ревека беше застинала в позата, в която стреля. Застинало беше и времето; също като труп, едва усетил границата между живота и смъртта. Имаше ли изобщо граница, щом можеше да бъде пренебрегната така лесно?
Тази мисъл про ...

Flo

Проза

2006-01-18T08:37:38+02:00 153 4

Ледената кралица 🇧🇬

Далече беше. Ледената кралица. Недостъпна и безбожно желана. Лунно красиво цвете.
Бе усмихната... но в чистите и сини очи мъждееше някаква тъга. Неизплакани сълзи, недостойни за нейния красив свят. Тя плачеше в съня си, той знаеше това, защото всяка вечер в сънищата му заспиваше усмихната в неговите ...

Just_A_Soul

Проза

2006-01-17T09:29:28+02:00 159 4

EХ, КЕРО, КЕРО! 🇧🇬

ЕХ, КЕРО, КЕРО!
Криво ми е на душата. И как няма да ми е криво, като съм си Марко Тотев. Не ми върви в живота и това е.
В института не можах да вляза, щото на моя селски - Панчо Сополивия – баща му се водеше борец за свободата. Навремето дал хляб на партизаните и после цял живот печели дивиденти. Е, ...

кумеца

Проза

2006-01-15T12:40:02+02:00 232 38

Шумът на тишината 🇧🇬

"Шумът на тишината"
"Носталгична тишина,тя носи мисира на откъснати цветя....." Дони
Пак тези пламъци.Имам чувството,че на огънят не му е стигнало да изгори фасадата ми,а сега прониква и във вътрешността ми.Вече усещам как кладата обгръща сърцето ми сякаш искайки да премахне и последните ми сладки с ...

Bleeding_Hope

Проза

2006-01-15T12:35:45+02:00 151 2

Старата вЪрба 🇧🇬

“Погледни ме.... Казах ти да ме погледнеш!” Вики беше толкова бясна , че не можа да стърпи гнева си. Сълзите се стичаха по лицето й . Тони дори не искаше да я погледне. Бе навел глава надолу. Той предчувстваше, че каквото и да каже ще е излишно, защото знаеше , че е виновен. “Обичал ли си ме някога? ...

Joker

Проза

2006-01-13T20:49:51+02:00 106

Последен полет!!! 🇧🇬

Тя излезе от дървената колиба и тръгна към морето.Очите й бяха впити в безкрайността.Бавните й крачки я водеха към него,мислите й,подобни на морските вълни,препускаха иэ дълбините на съзнанието й.Изражението й бе сериозно,почти нечовишко!Гъстите й руси коси се развяваха околу самата нея...Ситните й ...

angel4e-f

Проза

2006-01-13T10:22:45+02:00 126

Изстрел,писък,тишина 🇧🇬

Изстрел,писък ужасяващ и после тишина.Изстрел,огнен блясък и после непрогледна тъмнина.
На тротоара мокър от кръвта едно момиче поглед свежда над трупа."Обичам те" последните слова по устините четат се."Обичам те" две думи от една душа във въздуха мълвят се.
На колене девойката застава до безмълвния ...

angel4e-f

Проза

2006-01-13T10:21:20+02:00 134 4

Пътека 🇧🇬

Момчето вървеше само, по тясна, горска пътечка. Нощта вече се беше спуснала над главата му, но то продължаваше да крачи, макар и да не виждаше нищо пред себе си. Пътеката беше права и равна, и младежът беше щастлив от този факт. Струваше му се, че нощта ще мине по-бързо, ако върви по толкова хубав п ...

angel4e-f

Проза

2006-01-12T18:16:38+02:00 127 2

Ловецът на легенди - Завръщането на самодивите 🇧🇬

ЛОвецът на легенди
Глава едно
Завръщането на самодивите
Беше тиха зимна нощ в малкото Българско Селце кушарево, ветровете бучаха заплашително, а дъждът барабанише по покривите на къщите.
В малката селска кръчма се беше събрало сякъш цялото село които празнуваха успешно продадената реколта от тютюн. ...

Pitonec

Проза

2006-01-11T21:03:00+02:00 122 2

Изстрел,писък,тишина 🇧🇬

Изстрел,писък ужасяващ и после тишина.Изстрел,огнен блясък и после непрогледна тъмнина.
На тротоара мокър от кръвта едно момиче поглед свежда над трупа."Обичам те" последните слова по устините четат се."Обичам те" две думи от една душа във въздуха мълвят се.
На колене девойката застава до безмълвния ...

angel4e-f

Проза

2006-01-10T17:22:04+02:00 149 6

Сега сам в ада, но един ден ще ида в рая!!! 🇧🇬

Сега сам в ада, но един ден ще ида в рая!!!
Какво ли е да съм като птичка свободна, а как искам да усетя щастието, за което само сам слушала! Възможно ли е или писано ми е да страдам?
Като дете още животът омърси душата ми чиста, изпълни я със злоба, рани я жестоко, но ме превърна в човек, а не си о ...

Диана

Проза

2006-01-09T00:01:49+02:00 248 14

СПРАВЕДЛИВОСТ 🇧🇬

на Натали
Закаря-кхан бягаше. Нощта беше го обгърнала, беше го приела и скрила като най-добър приятел.
Страх имаше в сърцето на Закаря – от онзи, който е предал, от това, че не е достатъчно бърз, за да избяга, от онова, което е откраднал, от преследвачите, от стрелите им,... от смъртта. Но най-страш ...

Адриана

Проза

2006-01-08T22:55:29+02:00 120

След смъртта 🇧🇬

Отворих си очите и се надигнах.Беше тъмно .Много тъмно. Не се виждаше почти нищо. Огледах се. Единственото, което видях беше нещо, приличащо на бял камък точно до мен.Не...Имаше и още. Още много такива камъни...Надигнах се още и... О, Боже!Та аз съм в гробище!!! Та аз лежа в собствения си гроб! Скоч ...

lilitu

Проза

2006-01-08T22:48:15+02:00 171 2

Една Мечта...! 🇧🇬

Минаваше полунощ! Танците бяха в разгара си и весели тийнеджъри се вихреха на дансинга. Те танцуваха заедно на любимата й песен. Песен свързана с толкова много спомени, толкова малко радости и толкова много мъка, разочарования и неволи. Тези чувства бяха неразделна част от живота й и тя беше се отча ...

RicarBezBronq

Проза

2006-01-08T22:37:38+02:00 251 2

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ ! 🇧🇬

В празничната вечер аз реших да разкажа за една любов, която донесе със себе си повече тъга, отколкото щастие и повече сълзи, отколкото смях...
Днес е 25-ти декември 1999г. В тази прекрасна нощ много хора по света се забавляват, пеят и се смеят, но има и други, които са загубили играта със Съдбата и ...

Melanholia

Проза

2006-01-08T22:33:44+02:00 315 6

умирам без теб 🇧🇬

Усещаш ли колко много ме боли в този миг,как искам да крещя след теб и да ти кажа 'Обичам те',как искам да
те помоля 'Остани' и да ти кажа отново,че немога да живея без теб любов моя!Но ....немога...немога да изкрещя
след теб,нито да те докосна,защото теб те няма и....аз умирам.Толкова много болка с ...

angel4e-f

Проза

2006-01-08T22:13:48+02:00 211 2

МОМИЧЕТО-КОЕТО-НИЩО-НЕ-ЧАКАШЕ 🇧🇬

Тъмнина и нещо лепкаво по улиците. Калните пожълтели листа обсипали тротоара зъзнат в предсмъртна агония. Миризма на локви, застояло и прогонен сезон.
Празен балкон. Доскоро някой бе седял на него зареяно вгледан в края на улицата, без да усеща очакване. Доскоро ромоленето на дъжда по покрива бе усп ...

Ne_VrMind

Проза

2006-01-08T22:05:55+02:00 239 4

Случка 🇧🇬

Свечери се. Мрак застла и без това, не особено светлите улички. Разбитият асфалт чернееше, на фона на сивите тротоари. Една сянка упорито се катереше по нагорнището, по посока към в къщи. Тази сянка бях аз... Беше ми интересно да се наблюдавам от страни. Вписвах се някак си идеално във вечерта, само ...

BlackWinter

Проза

2006-01-07T20:00:46+02:00 204 4

Необходимото зло 🇧🇬

Една нощ Дяволът не спа. Тъмната пещера,която обитаваше откакто беше на този свят, му се струваше по-тясна и неугледна от всякога. Стана бавно и наметна черното наметало, което беше длъжен да носи непрестанно. Излезе на въздух извън пещерата си и забеляза, че бе пълнолуние. Замисли се колко ли глупа ...

Nerthus

Проза

2006-01-05T03:25:30+02:00 210 14

Домът 🇧🇬

Тази вечер подминах вратата на „дома”Когато приближих,по-силно от всякога ме връхлетя усещането,че за нищо на света не искам да вляза вътре.Не можех да видя и да понеса за пореден път да се изправя пред тези белязани от страданието лица.Обикновено скривам сълзите си до момента,когато си лягам,но не ...

preziosi

Проза

2006-01-04T00:43:46+02:00 147 8

Добре,че бе това 🇧🇬

Отворих вратата на къщата и влязох..Най-накрая на топло!Навън вали сняг примесено с дъжд.Студено е,цялата съм покрита в бяло и замръзвам.Свалям мокрото яке(ех,жалко,вече съвсем на нищо не прилича),оставям го на закачалката.Лицето ми изглежда уморено.Ами да..след училище седем часа,репетицияркурс по ...

няма_смисъл

Проза

2006-01-03T17:34:33+02:00 184 10

За Мъдреца,Интернета и Новата година 🇧🇬

Какво ви се падна от баницата с късметите?Защото на мене ми се падна от всяка баница ,защото те бяха две:една по Коледа и една по Нова година - по три късмета:Да подаря старата си кола на приятел (макар че нямах кола), да си купя нова,здраве,щастие,късмет,нова професия,пари и ...прословутите компютр ...

levski66

Проза

2006-01-02T10:04:53+02:00 153

Сладък край... 🇧🇬

Мая вървеше разтревожена по улицата. Гледаше в краката си сякаш търсеше нещо. В главата й мислите препускаха трескаво. Защо ли я беше извикал Кирил? Защо така спешно? И какво му имаше на гласа? На тона? Нямаше представа. Затова ускори крачката и забърза напред.
Тя влезе в кафето и го видя. Кирил. Се ...

lilitu

Проза

2006-01-01T23:26:27+02:00 188 12

ИСТОРИЯ ЗА СКИТНИКА 🇧🇬

Колко малко е нужно на човек ?
Колко малко е нужно, за да видиш усмивката на някой?
Колко е лесно всъщност да подадеш ръка и да помогнеш на някой в беда !
Навън тихо се сипе снега и хората са си в къщи на топло и празнуват, радват се на това, че са заедно...
...Но някъде навън сред студа, сред снега ...

Liv_

Проза

2005-12-30T22:03:12+02:00 201 8

Втори шанс.. 🇧🇬

Седя и си мисля тъжна и объркана,гледайки през големия затворен прозорец.Зловещ е и сякаш и той не ми позволява да си взема глътка въздух,отдалечава ме от живота навън със студеното си стъкло,което ме държи като в затвор.Замислена се вслушвам в тишината.Чувам силния дъжд,който вали вече с часове и н ...

няма_смисъл

Проза

2005-12-30T21:49:53+02:00 286 16

Нова страница 🇧🇬

Време е, любими, да намерим друг смисъл в общуването. – казвам ни в клин, ни в ръкав.
- Какво имаш предвид?
- Помисли си само, нашата плът и кръв тръгва по собствен път. И не ни иска за свидетели. Оставаме сами със себе си. Двамата, и никой покрай нас.
-Глупости говориш! – намръщва се, но ме прегръщ ...

Lunatic

Проза

2005-12-30T16:54:33+02:00 173 8

Колко малко е нужно за да убиеш щастието на човек 🇧🇬

Не за пръв,не за последен,а за пореден път,не пак,а направо отново се скарах с родителите си и както обикновенно света се стовари върху плещите ми,под формата на крясаци и мятане на различни предмети,насочени към мен.Очите на майка ми,както и на баща ми добре ми показваха,че пак съм сгафила някъде,а ...

elmo_toper

Проза

2005-12-29T07:39:39+02:00 238 8

Анди е добър! 🇧🇬

"Анди ми е най-добрият приятел.С него почти израстнахме заедно.Много ми харесва, когато се смее.Прави го рядко,но пък е искрен.Заедно се учихме да четем и пишем.Той научи първи азбуката и ми я казваше вечер преди лягане, за да я науча и аз.Спомням си как повтаряше А, Б, В ...Често се сърдеше ,но пък ...

Jantex

Проза

2005-12-29T00:01:19+02:00 222 20

На Николай 🇧🇬

На Николай
Вали сняг. Минувачите, забързани, замислени, минават покрай нас, без дори да ни удостоят с поглед. Всеки се е запътил за дома – там, където ще стопли душата си сред близките, и тялото край огнището. А моят дом и огнище си ти, само ти ме сгряваш, само ти възпламеняваш страстите, загнездени ...

Marisha

Проза

2005-12-28T14:53:49+02:00 248 8

Последно Сбогом 🇧🇬

Беше с мен, а сякаш мислеше за друга. Нейните целувки още те горяха, а когато аз допирах устни по лицето ти сякаш те обливаше студена вълна! Мълчиш... защо по-добре не си признаеш всичко. Аз знам, знам всичко, но искам да го чуя от теб. Поне днес бъди честен с мен, като за последно... Но и аз мълча! ...

Preslava

Проза

2005-12-26T23:10:13+02:00 325 18

Коледа по холивудски 🇧🇬

Всичко вървеше точно по план. Юли месец беше в разгара си, а аз бях завършил работата по дебютния си сценарий. “Ако го одобрят веднага, ще имам 5 месеца да го заснема и да излезе за Коледа. Идеално!”, въртяхa се из главата ми тези идеалистични мисли, докато пътувах към офиса на г-н Джонсън. Харолд, ...

Zimed

Проза

2005-12-25T18:08:13+02:00 131 6

Сън 🇧🇬

Топла, лунна вечер, сребристите вълни галят с копринен звук ушите на влюбените. Тихия бриз нашепва за отминал сладък грях и обещава нови закачливи романси. Звучи безгрижен смях, прилива донася своите богатства... бисерни миди и морски дъх наситен с чувство. Вървим по белия пясък ръка в ръка, сърцата ...

Tenderheart78

Проза

2005-12-25T11:26:27+02:00 252 6

Коледа за всички 🇧🇬

Стоях във малката си кола и чаках да ме измъкнат от преспите ,които бяха затрупали шосето по което трябваше да стигна до новата си работа.Фактът,че днес беше свършил първият ми работен ден,а до Коледа оставаха по малко от три дни ,тринадесет часа,петнадесет минути и педдесет и девет секунди,както пи ...

levski66

Проза

2005-12-23T15:59:55+02:00 127

Великата стихия 🇧🇬

Великата стихия
Преди да се появи човека, в далечното скрито минало, цялата Земя била един необятен океан. Океан без острови, без континенти, без земя. Единствените обитатели на този свят били вълните и нестихващият вятър. Имало една вълна, която била различна от всички останали, която бушувала неум ...

magiosnitsata

Проза

2005-12-23T15:05:02+02:00 184 10

Вярвате ли в ангели? 🇧🇬

(истинска предколедна историйка със стопаджия, два москвича, сняг и песен на АВВА) Филип доста се колебаеше дали да тръгне, облегнат на прозореца. Навън декемврийското време бе мрачно, но не особено студено. “Ще преобладава ниска купеста облачност…бла-бла бла…на места се очакват валежи от дъжд, коит ...

zingy

Проза

2005-12-22T20:36:45+02:00 144