Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Края на една любов и един живот 🇧🇬

Тя вървеше бавно по пясъка...замислила се за преди... *** Те вървяха по улицата...Хванати за ръце,те говореха.По-точно той говореше...Тя само го слушаше...или по-точно...правеше се,че го слуша.Въобще не мислеше за това,което й говореше.А за нещо съвсем различно.Мислеше за изследванията,които беше по ...

lilitu

Проза

2005-11-21T00:07:24+02:00 232 6

Дърветата са искрени 🇧🇬

Д Ъ Р В Е Т А Т А С А И С К Р Е Н Н И
(разказ)
- Какво ти е?
- Не, не, нищо ми няма....
(из случайно подслушан разговор в трамвая между едно момиче и едно момче, които си държаха ръцете цели 20 минути) ...

Matussael

Проза

2005-11-19T21:42:39+02:00 134 6

Поредната битка... 🇧🇬

Той седна на камъка и се зачуди:
"Защо всичко трябваше да стане по този начин?"
...
Докато гледаше грозната кървава картина пред него си припомни как беше започнало всичко...
Името му бе Рандолф. Той не произлизаше от богато семейство , но бе възпитан като благородник. Да защитава правдата. ...

Bullfroger

Проза

2005-11-17T01:10:15+02:00 125 4

Началото на една любов 🇧🇬

Беше топла есенна вечер.Всичко беше спокойно...Даниела стоеше сама на автобусната спирка.Беше се замислила.За предишния си приятел.Докато стоеше така 2 момчета минаха покрай нея и й подсвирнаха.Тя се стресна.Защо и подсвиркват!Тя не се смяташе за хубава.Не беше много висока.Имаше дълга руса коса и д ...

lilitu

Проза

2005-11-17T00:48:13+02:00 213 6

ПРИКАЗКИ ОТ СВЕТЛАТА ГОРА 🇧🇬

Е Ж К О
Посвещавам я на бодливите хора.
Ежко живееше в една топла хралупка в Светлата гора.Мама Таралежка се грижеше с много обич за него и трите му братчета.Досега те си играеха в хралупата,но навън вече беше пролет,Слънчо усмихнато топлеше земята и Ежко реши да се запознае с останалите обитатели н ...

zara

Проза

2005-11-14T23:50:06+02:00 124 6

МАЛКОТО ЦВЕТЕНЦЕ 🇧🇬

Малкото цветенце
Веднъж, докато си вървях из гората си мислех. За какво ли живея..За себе си...за другите..за младостта за удоволствията....за любовта??? Вървях и си мислех защо и защо? Защо не взема ножа защо да не си прережа вените или сънната артерия...Ще тъжат ден, ще тъжат два пък ще им мине... ...

ХЕРОН

Проза

2005-11-14T16:37:22+02:00 222 12

Сестри 🇧🇬

Уж лято....А вали ли вали,няма спиране...
Чудно е това време,в този период на годината.Хората искат да се попекат,да се насладят на топлите и меки лъчи на слънцето-а вместо това са принудени да си седят вкъщи по цял ден и да четат вестници.Странно.
В такива мисли изпадаше Лили,докато четеше една ску ...

night_spy

Проза

2005-11-11T21:22:22+02:00 213 8

Приказка за магарето, разказана от пътя 🇧🇬

Водят ме третокласен. Но, слава на Кмета, наскоро ми оправиха осовата линия, и ми сложиха канавки. Сега съм красив и живописен. От двете ми страни растат орехови дървета. Затова есенно време съм най-натоварен. Идват хора от града, от селата, да берат орехите.
Една сутрин мина циганин с каручка. Обру ...

Lunatic

Проза

2005-11-10T20:31:25+02:00 155 6

Нечие предупреждение 🇧🇬

Чистачките работят на ппълен оборот, но дъждът се излива като из ведро и бялата разделителна линия на шосето податливо се размазва.Присвивам очи...Напрягам зрението и стискам кормилото.Внимавам да не се изплъзне изпод потните ми длани."Пинто"-то ръмжи като ранена лъвица , стремглаво профучава прз ло ...

Insect-

Проза

2005-11-10T20:30:52+02:00 140

На път за вкъщи - самотен разказ 🇧🇬

Вървя по тъмните, мъгливи улици, самотна и скуката ме прегръща с ледени ръце, отчаянието пие от устните ми.Как да прогоня тия дръзки нахалници?Спасителна мисъл проблясва в ума ми: "Използавай въображението си!".Тогава става чудо.Да чудо по пустите, страшни улици.
Тъмно е.Уличната лампа едва осветява ...

ice_heart

Проза

2005-11-10T16:43:11+02:00 147

За доброто и злото 🇧🇬

За доброто и злото
Кажи ми, приятелю, какво е добро и какво е зло?
Защо ме питаш?
Защото съм се загубил.
Какво ти е казвала майка ти за тези неща? ...

yonkaya

Проза

2005-11-10T10:15:20+02:00 118

От Нищо-Нещо 🇧🇬

Той не вярваше в нищо. Затова и се превърна в нищо. Дотам се беше отегчил от живота, че предпочиташе да не живее(което е много тъжно, наистина!). Преди беше опиянен от въртележката на ежедневието,а сега чувстваше замайване и гадене. Сладостта на забраненото вече нагарчаше; цветът на хоризонта изблед ...

Acid

Проза

2005-11-05T22:45:58+02:00 165 14

От моя гледна точка 🇧🇬

В тази къща има един господар. Това съм Аз:
Макар Онзи с чистите ръце да си мисли, че е той. Обаче не е. Защото Сияйната само на мен говори с безкрайна нежност, само на мен налива вода, когато съм жаден, и само на мен позволява да целувам нозете й. Онзи сигурно се пука по шевовете от яд. Някой ден щ ...

Lunatic

Проза

2005-11-05T09:53:24+02:00 130 4

Отвъд стените пламъци (новела) 🇧🇬

ОТВЪД СТЕНИТЕ ПЛАМЪЦИ
новела
от
Калин Кермов
в разказите както следват: ...

kjano

Проза

2005-11-04T19:39:10+02:00 335 8

Живот-въртележка 🇧🇬

Виолета живееше в малко селце със майка си,и често си мислеше,че нейното село е накрая на света.Живота тук беше еднообразен,сив и скучен.Помагаше на майка си в домашната работа без да се оплаква,но мислите и душата и я теглеха някъде надалеч.Мечтаеше да се изучи и да работи в някой голям град на ком ...

nansuela

Проза

2005-11-04T01:16:04+02:00 129

СЪНЯТ НА СТАРЕЦА 🇧🇬

- Приятелю, разкажи ми за живота, моля те. - Какво да ти разкажа по-точно? - За това кое да избера от него, за да бъда най-щастлив. - Това сам трябва да знаеш и да решиш. - Разкрий ми ти какво избра от света за свой живот. - Струва ми се, че ще е по-подходящо да ти разкажа съня на един човек, когото ...

yonkaya

Проза

2005-11-03T21:52:36+02:00 132

ПО-ВАЖНОТО 🇧🇬

Всичко, което искаше Мила е да покаже на хората колко са прекрасни – такива, каквито са. За първи път пътува в чужбина през изминалото лято. А сега всичко в България й се струваше толкова по-цветно, автентично и самородно. Осъзнаваше, че това не съществува никъде другаде в света. Реши да опише, да р ...

yonkaya

Проза

2005-11-03T21:52:01+02:00 106

ЙОАН И УЧИТЕЛЯ 🇧🇬

- Учителю, имам нужда от теб. - Слушам те, Йоане. Какво ти е на сърцето? - Минаха вече почти четири години откакто постъпих в манастира. През цялото това време осите и съзнанието ми бяха затворени за света извън обителта. Сега чувствам, че ти ми забрани да разбирам и усещам външния свят. Затвори ме, ...

yonkaya

Проза

2005-11-03T21:51:56+02:00 107

Широко отворени очи 🇧🇬

Когато луната изгряваше и осветяваше света със тайнствена и мъглива светлина,тя се повдигаше на пръсти ,хващаше се за студените решетки
и гледаше към нея със широко отворени очи.Виждаше свободата като малък кръгъл златен сърп.Сърпът на свободата.
На сутринта имаше страхотно главоболие,хиляди малки и ...

nansuela

Проза

2005-11-03T11:03:22+02:00 192 4

Този прекрасен живот 🇧🇬

Този прекрасен живот
12 март
Днес почина милата ми Беки,моето сладко кученце.Съкрушена съм.Непрекъснато си спомням как въртеше опашка и ме гледаше с лъскавите си очички.Боби,моето гадже,дойде и ми помогна да се справя с всичко.След погребалната церемония ме докара у дома,направи ми чай с мед,затъмни ...

zara

Проза

2005-11-03T11:03:03+02:00 133 6

ЗА ХОРАТА 🇧🇬

Няколко часа преди да замина за Бургас пиехме бира със Сончето пред общежитието. Тя е едната ми съквартирантка. Чакахме да стане два и половина часа, за да се запътим към ЖП гарата. Студентски град е почти безлюден по това време на годината. Рядко срещам познати. След малко пристигна при нас Неделин ...

yonkaya

Проза

2005-11-03T11:00:00+02:00 124

Приказка за Мила 🇧🇬

Сирачето вървеше по своята малка пътечка на някъде. Навярно към мечтите си. Чувстваше в себе си голяма обич към всичко и всички. Искаше да се усмихне на някого. Всъщност на всички. Усещаше как лети – не ходи. А как обичаше всички. Но беше само. То беше малка сирота с коси като животворното слънце, а ...

yonkaya

Проза

2005-11-03T10:57:56+02:00 136 4

Гордост и предразсъдъци 🇧🇬

ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
/ разказ/
Всяка прилика с действителни лица е
почти случайна.
Значи,как беше сега,първо личен код,после на продукта и колко броя.Емилия Василева подаде касовата бележка на клиента,изрече дежурното “Заповядайте” и потропа с крака,за да спаси поне тях от всепроникващия студ.Но ...

zara

Проза

2005-11-03T10:55:14+02:00 141 4

Лека нощ! 🇧🇬

Сънувам. Сън.Реалност?
Някакъв празен ковчег се носи по реката. Тя го отвежда. Далече, по – далече, по-далече...към забравата. Или вечността? Там където има вечност, няма забрава. Тя е табу, изсъхнал корен прораснал в атмосферата. Мъртвата атмосфера. На ежедневието ми.
Ковчегът е моя. Но ме е страх ...

Ne_VrMind

Проза

2005-11-01T20:48:57+02:00 184

Мара 🇧🇬

Мара вървеше по пътеката обсипана с цветя,ухаеща на люляк.Красотата на природата докосваше сетивата и,нежно и в същото време напомнящо и за нещо отминало.Пред очите и изникнаха старите дълбоко скрити спомени,затворени отдавна в стария скрин,а ключът скрит дълбоко в душата и.Незнайно за нея сега не м ...

nansuela

Проза

2005-10-30T20:27:21+02:00 122

Ив дьо Фейон 🇧🇬

Остро цвърчене достигна до слуха ми и аз започнах бавно да изплувам от мрака .Нещо студено и тежко се впиваше в краката ми.Опитах се да помръдна ръцете си и усетих същата хладина и тежест върху тях.Някакъв остър мирис на спарено и гнило изпълваше обонянието ми.До мен се чу стенание .Отворих бавно оч ...

levski66

Проза

2005-10-28T19:42:34+03:00 119

В БУРЯТА 🇧🇬

РУМЕН ЧЕНКОВ
В БУРЯТА
Сякаш за броени минути притъмня. Големи, черни облаци надвиснаха над градчето и когато Калина отпрати последните си клиенти, бързащи да се приберат по домовете си, преди да завали, закапаха първите тежки капки, предвестници за идващата буря.
Калина обърна табелката така, че над ...

кумеца

Проза

2005-10-28T14:25:29+03:00 158 6

УВОЛНЕНИЕТО 🇧🇬

УВОЛНЕНИЕТО
В първият момент не можах да разбера какво фъфлеше гласът слушалката. Понечих да затворя когато чух името си. И тогава изведнъж го познах.
Беше редник Грънчаров.
Не знаех откъде е намерил телефона ми, опитах се да го прекъсна-гласът продължаваше да фъфли в слушалката, сигурно бързаше мно ...

писателче

Проза

2005-10-27T09:21:48+03:00 181 8

"ТОПЛИГЕВРЕЦИ" 🇧🇬

" ТОПЛИГЕВРЕЦИ"
Има един сезон, между есента и зимата, когато София, като старица, изведнъж погрознява. Улиците се изпълват с кал и лъскави, мътни локви, въздухът се изпълва с особена миризма- на въглища, на мъгла и бедност. Хората се сгушват в яките си, забиват поглед в краката си, свити, озлобени ...

писателче

Проза

2005-10-25T09:35:06+03:00 260 20

НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ 🇧🇬

Аз съм човек на разположение.
За всичко, който- каквото поиска. При мене няма - “Не!” и “Не мога!”, срамна работа няма. И клозети съм мил, и каквото са казали…Срамна работа няма, важното е да сме полезни на обществото и хората. Аз съм вече човек на години - прехвърлих 60. Навремето така са ни учили. ...

писателче

Проза

2005-10-24T21:35:41+03:00 249 10

Двуизмерните 🇧🇬

Той живееше в градчето Топлото ято и не мислише, че ще дойде момент в
който ще го напусне докато не започнаха постоянните му кошмари и
безсънието му съпроводени с трескаво безпокойство. Лекарите и психолозите
не успяха да му помогнат много.
Не можеха да открият никаква причина за състоянието му. Ден ...

cefules

Проза

2005-10-24T21:20:20+03:00 98 6

Новороденият 🇧🇬

(един следобед)В АПАРТАМЕНТА или НОВОРОДЕНИЯТ
За пореден път те й скъсваха нервите. Лицемери. Проклети паразити. Какво ги грее тях, какво я грее нея?! (просто по телевизията даваха ревящата майка на убит далеч в чужбина мъж) Тя продължи да беснее. Проклети медии. Скапан живот. Загубеняци. Навираха х ...

Grimoir

Проза

2005-10-23T23:50:00+03:00 182 6

Приказка за човека и неговата цицина 🇧🇬

Преди много, много години на света живял човек, добродушен и наивен. Пътят му бил труден и не лек... На всички хора правел той добро, но самият той от тях никога не бил видял. Омраза като порой го заливала отвред. Веднъж тежко той се разболял. Отишъл на знахар. Попитал го онзи нещо лошо ли е ял... Н ...

Vala

Проза

2005-10-23T01:12:41+03:00 122

Тъщата-разказ първи 🇧🇬

Разкази за тъщата - разказ първи
Аз по принцип не съм женомразец и не вярвам на бабини деветини,както и на приказки,че тъщите били лоши,но…През последните петнадесет години от както съм приведен,заврян,наврян или само-наврян зет, нещо започна да ми намирисва …Дали от вечно затворения хол и навитите ...

levski66

Проза

2005-10-22T21:07:13+03:00 143 4

Разни люде и гадания 🇧🇬

Нямам никакви свръхестествени способности. Най-обикновен човек съм. Въздържам се да правя прогнози за времето, политиката, развитието на човешките взаимоотношения, собственото ми бъдеще. Това не значи, че не се допитвам до разни гадатели. Случвало се е и да редя пасианси преди да взема някое важно р ...

Lunatic

Проза

2005-10-21T21:03:21+03:00 152 6

Дистурбарник 🇧🇬

Буди ме нощем, и ми вика:
- Стига си търсила под вола теле. Не рови там, където вече е ровено. ТАМ НЯМА НИЩО, което да ти трябва.
Гадняр. И без него се сещам, че трябва да търся другаде. Ами що не каже къде?
Реших да му се изрепча:
- Я стига си ме тормозил. Само ми натякваш, и не ме оставяш да се на ...

Lunatic

Проза

2005-10-21T21:03:06+03:00 102

Тибетски сънища 🇧🇬

Първа фаза. Не беше сън, по-скоро спомен. Падам с парашут, виждам само краката си, обути в тежки войнишки канадки. Под мен – безкрайно червено поле, а в далечината - зелени хълмове. Приземявам се леко. Докато сгъвам парашута виждам ръцете си – едри, мъжки ръце. Мъча се да си спомня лицето си, но виж ...

Lunatic

Проза

2005-10-21T21:00:27+03:00 107

План за деня 🇧🇬

План за деня. Много мразя да го правя. Затова сутрин не ща да ставам. Обаче, ето какво се случва:
1) Разгъвам се с усилие, гледам да не се сецна, докато ставам от леглото, поглеждам се в огледалото, и ми прилошава. Егати тленната останка съм. Особено косата ми.
2) Захващам се да си стягам коремната ...

Lunatic

Проза

2005-10-21T20:58:53+03:00 126 6

Да се усмихнем 🇧🇬

Двамата приятели седяха в големият хол. Димът от цигарите им се прокрадваше през светлината на поло полу приглушеното осветление. Всеки от тях беше погълнат от собствения си проблем. Това по някакъв особен начин се отразяваше на тишината. Сякаш ако човек се заслушаше щеше да чуе мислите им. Тази кар ...

mikoff

Проза

2005-10-21T17:31:19+03:00 139 4

Левски-Орденът на тамплиерите 🇧🇬

Ив дьо Фейон-бургундския рицар “...Когато през 1307 година Орденът на тамплиерите е разпуснат по нареждане на папата, големият флот на тамплиерите изчезва от базата си в Ла Рошел. Какво се е случило с корабите и легендарните съкровища на ордена? Част от тамплиерските кораби за пръв път развяват пира ...

levski66

Проза

2005-10-19T21:39:49+03:00 124