Burzum-A Lost Forgotten Sad Spirit

                   Burzum-A lost forgotten sad spirit
                   Загубена забравена тъжна душа.

Вече потушен е пожара във небето
и не плачат вече сините води.
Спряха танца си вековните дървета
и от вятъра прохлада не струи
дори дъждът забрави да ръми.

Но все пак лекичко ръми кръвта
на един полуумрял младеж.
И там,дето е била ненавистта-
дето има само хлад и скреж
днес вдига ръст некрополът зловещ.

От тъмен камък съграден олтар
и той за младия  човек е смъртно ложе
снагата си навеки да положи
да засанува благодатен вечен сън
и този сън от никой не тревожен
от ада да го изведе навън.

И някои ден,когато се отвори храмът
душата на младежа ще се върне
но докато този ден настане
ще е загубена,забравена и тъжна.
Душа обречена да броди до безкрая.