Не тъгувам...( С. Есенин)
Не тъгувам, не зова, не плача.
Както ябълката губи цвят,
в златните предели ще прекрача
Зная няма да съм вече млад
Ти сърце кръвта ми вече бавиш
-студ докосва те накрая
и в страната брезова не мамиш
по тревите бос да се пошляя.
Скитник дух, ти вяло, вяло
палиш в устните любовен глас
свежест моя вече отлетяла,
буен поглед, пълноводна страст.
Не пилея своите желания,
мой живот, или си само сън?
Сякаш в пролетни ухания
аз на розов кон препускал съм…
Всички, всички на света сме тленни
стапя се меда в листа на клен…
Нека вечно е благословено:
след цвета си тихо да умрем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
