Първа любов ( Агния Барто)

(превода е посветен на моята дъщеря :) ) Всеки сам ще се досети влюбена е Антонина Е, на двайсет е – простете много пролетна година. Телефон надава вой. Тони шепне- Това е той! Стана ласкава и кротка с лека гъвкава походка Сутрин пее като птичка... Да но нейната сестричка каза в ранните зори: Време ми е да се влюбя, на тринайсет съм почти. Тя момчетата огледа във училище - по списък “Юри? Много е дебел! Петьо пък е много нисък. Алексей добър е в час -в него ще се влюбя аз. Всички в картата следят Ето Иртиш , Енисей… А пък влюбената на чинът нежно шепне: -Алексей! Той я гледа ужасен “Тя какво се пули в мен” Въобще не я рабира Ту усмихне му се мило Ту за гумичка помоли ту пък молива покорно му подава най-любовно… и го гледа със тъга.. Алексей не издържа И след края на урока напердаши я жестоко -С първи влюбени терзания почват първите страдания. http://www.litera.ru/stixiya/authors/barto/kazhdyj-mozhet-dogadatsya.html